Цветан Радославов Хаджиденков, авторът на съвременния български химн „Мила родино“, е роден в Свищов на 19 април 1863 година.
Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина й Цветан.
Радославов учи първоначално при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово няколко години е студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг.
Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие – в Трета мъжка гимназия в София.
Участва в дейността на читалище „Славянска беседа“ и на театралната трупа „Сълза и смях“. Член е на Управителния комитет на Българската оперна дружба.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Цветан Радославов участва като доброволец, той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно, през 1905 г., е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. Смята се, че за създаването на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895-а песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на „Горда Стара планина“ е променян неведнъж. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната „Мила родино“ е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт.
Радославов отхвърля поканите за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се връща в родината, за да допринесе за изграждането на модерна България. Преподава класически и съвременни езици, психология, етика и логика. Автор е на историческия труд „Титлите на българските царе“ и на философското изследване „Емоционалният фактор при мисленето с оглед на дуалистичните схващания в етиката и религията“.
В столицата Радославов живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ 3, където днес има паметна плоча, дело на Георги Чапкънов.
Умира на 27 октомври 1931 г. в София.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.