Как БНБ стабилизира българския лев по време на войните

Българската народна банка, стартирала със заем своето съществуване и неколкократно помагала за укрепването на българския лев. Предложението за създаването й е на финансовия експерт в привременното руско правителство Константин Бух и датира от 16 декември 1878 г.
Той изпратил проекта на „Уставь болгарского народного банка“ за мнение на различни български обществени и политически дейци. А руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков го утвърждава на 25 януари 1879 г.

В документа е записано:

„Не са минали едвам няколко месеца от Освобождението на България от турското робство и въдворената в нея свобода и в цялата страна закипя нов живот, откриха се нови, неизвестни досега източници на богатства, оживи се търговията. В близко бъдеще тая страна, надарена щедро от природата и населена с народ пестелив и занаячийски, ще развие още повече своята промишленост и търговска деятелност….”.

Оригиналът се пази и до днес, а в горния му десен ъгъл стои собственоръчният подпис на княза.

Банката е открита официално на 23 май 1879 г., а на 6 юни е извършена първата банкова операция – БНБ внася в банката 8,69 млн. франка, 2 млн. от които са собственият й капитал.
Капиталът е събран благодарение на излишък в бюджета на държавата. Това става след приключването на финансовата 1878 г., когато остават около 2 милиона френски франка.
Със сумата княз Дондуков-Корсаков решава да създаде Българската народна банка, по примера на останалите независими държави.

Парите обаче са предоставени от държавата под формата на заем. Условието е, че ще бъдат върнати, когато вследствие на успешната дейност на БНБ капиталът се увеличи четири пъти. Трезорът стартира дейността си с екип от седем човека, включително и управителя. Първият гуверньор е Лудовиг Карбоньор, служител на Министерството на финансите на Русия. На 1 юли 1879 г. той е сменен от първия български управител Георги Желязкович, завършил финанси в Париж.

БНБ е замислена като депозитарно–търговска банка, но в първите години от съществуването си се занимава със земеделски и общински кредити. Първата кредитна операция е извършена на 17 август 1879 г.
По това време сметките на всички държавни учреждения и бюджетът на държавата се водят във френски франкове. Монетите на страните от Латинския монетен съюз са приемани за равни на френския франк, а за всички монети на останалите държави е въведен курс. Така например една руска рубла се е обменяла за четири франка.

Първоначално БНБ е централна държавна банка, контролирана от министъра на финансите. Трезорът обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата. Занимава се с депозити, отпуска заеми срещу заложени ценности, осъществява парични преводи, няма право да дава заеми на държавата, или да емитира съкровищни бонове или други ценни книжа.

Първият истински външен заем е теглен през 1902 г. срещу залог на бандеролите от тютюнопроизводството. Представители на чуждите кредитори са съхранявали бандеролите, а държавата ги е купувала от тях.
Приходите от акциза върху тютюна и гербовият налог са били основните данъци, от които са идвали приходите в хазната. Те са били и най-привлекателната гаранция в очите на чуждите кредитори.

През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, благодарение на който се създава и българската парична единица – левът. През следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки. Но първата емисия от български банкноти претърпява неуспех, тъй като населението няма доверие на хартиените пари, а предпочита да залага на сигурно – златните монети. Това продължава до началото на XX век.

БНБ става главен кредитен център и регулира паричната система, като изчиства монетното обращение от всякакви чуждестранни монети, които циркулират у нас – руски, турски, френски, германски, швейцарски, дори и такива, които отдавна са излезли от обращение в страните си.
В същото време банката се справя с голямата парична криза в България след Освобождението и с европейската криза от първите години на ХХ век.

По време на войните (1912–1918 г.) БНБ неограничено кредитира държавата и увеличава банкнотите в обращение. Трезорът полага огромни усилия за стабилизирането на българския лев, който излиза от войните силно обезценен.
По тази причина през 1928 г. с благословията на Финансовия комитет на Обществото на народите на България е емитиран голям външен държавен кредит, известен като Стабилизационния заем. Със средствата левът се стабилизира, капиталовата база на БНБ е подобрена, ликвидиран е и дългът на държавата към банката.

В годините на Голямата депресия БНБ оцелява благодарение на два закона – Закон за БНБ, с който тя се превръща в истинска емисионна централна банка, и Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация, с който е прието, че у нас 92 лева се равняват на 1 грам чисто злато. Разцветът на БНБ продължава до Втората световна война, тогава е построена и днешната й сграда в столицата.

По време на войната банката преживява нови затруднения, тъй като се налага отново да кредитира държавата и да се бори с обезценяването на лева. Тя претърпява и генерална реформа с приемането на Закона за банките през 1947 г. С него частните трезори са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски модел.
Това продължава до края на 80-те години на ХХ век, а през всичките тези години БНБ обслужва финансово свръхцентрализираната ни планова икономика. БНБ е пряко подчинена на правителството и на Министерството на финансите, затова е длъжна директно да кредитира държавата и икономиката.

Междувременно през 1952 г. е открит Монетният двор. В него започват да се секат разменни и възпоменателни монети. Банковата система на България започва да работи по принципите на пазарната икономика през 1991 г., когато влизат в сила два нови закона – Търговският закон, който регламентира правилата за осъществяване на търговско банкерство, и Закон за БНБ, който възстановява независимостта на банката и й възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките.

През 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и от 1 юли се въвежда паричен съвет. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1.95583 лева за 1 евро. През същата година е извършена и деноминация на лева.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.