Император Леополд І обещава да възроди България

През 1689 г. започва Австро-турска война. Австрийците превземат Белград и Ниш и стигат до Видин. Това е сигнал за българите да се вдигнат на бунт. Войводата Карпош събира над 500 души, превзема Кюстендил и създава свободна българска територия в областта Знеполе.
Султанът се опитва да го привлече на своя страна, като му предлага да стане официално назначен от него управител с правото да прибира 2/3 от данъците и само 1/3 да изпраща в хазната в Истанбул. Карпош му отговаря, че е освободил хората в Знеполе от данъци и така ще бъде и в цялата бъдеща свободна българска земя.

Той превзема Крива паланка и Куманово. После влиза във връзка с императора на Свещената римска империя Леополд І и с негово съгласие се обявява за крал на България, но при условие че ще бъде васал на Австрия. Императорът му изпраща позлатена диадема с два брилянта. Големият, който е на върха на диадемата, олицетворява сюзерена Австрия, а с по-малкия се изобразява васална България.
Леополд І обещава да ожени Карпош за принцеса и така да се постави началото на българска владетелска династия.

Като друг български водач на това въстание се изявява Страхил войвода. Той събира от поробените от турците земи близо хиляда християнски воини, от които 300 са католици. Нанася цели шест големи поражения на османците и направо им взима страха. Достатъчно е само един негов отряд да се появи и турците се разбягват панически. Император Леополд І високо оценява неговите победи и го произвежда генерал от армията на Свещената римска империя.

За успешните действия на войводите Карпош и Страхил определени заслуги има австрийската войска, която също печели битки с турците. Под ръководството на главния военачалник маршал Радецки след 3-месечна обсада австрийците успяват да превземат силно укрепената крепост Видин, след това Белоградчик и стигат до Берковица. Тяхното настъпление е спряно не от турците, а от падналия сняг и силните студове.
На 20 ноември 1689 г. маршал Радецки изтегля армията на зимни квартири, за да я предпази от измръзване, и временно прекратява военните действия. Турското командване в Истанбул решава, че сега е времето да се разправи с разбунтувалите се българи. За целта сформира 25-хилядна армия, набрана главно от Анадола, и поверява командването й на Халил паша.

Придвижвайки се по долината на Марица, след Пловдив среща обаче неочаквано препятствие – Балчо войвода е вдигнал на бунт българите от Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка, Поибрене. Той е създал партизански отряди, които се появяват изневиделица, нанасят мълниеносни удари, а когато войската на Халил паша се преустройва за нападение, се изтеглят без да понасят никакви загуби. Въпреки че доста от войниците на Халил паша загиват, той продължава похода си, като към армията му се присъединяват и много башибозуци.

В края на януари 1690 г. турците стигат до Знеполе и започват битки с воините на Карпош. Силите са крайно неравни и затова Карпош изпраща свои хора във Видин, където е една от зимните квартири на австрийската армия, с молба за помощ. Според плановете на австрийското командване обаче още не е дошло време за възстановяване на военните действия. На пратениците на Карпош дават само две каруци с пушки и патрони, което все пак е нещо, но те, за съжаление, са пресрещнати и заловени от турците. Карпош е принуден с оцелелите си бойци да се изтегли в привременната си столнина Куманово и там да даде отпор, въпреки че вече разполага само с 800 души. Близо 3 месеца те отбраняват града срещу 20-хилядната армия на Халил паша и присъединилите се към нея 8 хиляди башибозуци.

След като Куманово е превзето, с оцелелите 40-50 бойци той се втурва в отчаяна атака, в която иска да посрещне достойно смъртта. Но се случва така, че е пленен. Подлагат го на изтезания, а след това според една версия е побит на кол, а според друга е разчленен с брадва.
Австрийците подновяват военните си действия през пролетта. Турците изпращат делегация при Леополд с предложение за мир. Договарят се Турция да отстъпи на Австрия земите до устието на река Искър, което устройва императора и така се стига до сключването на временен мирен договор. Преговорите по подробностите за подписването на окончателен мирен договор продължават цели 5 г., през които се водят и отделни битки с променлив успех за двете страни.

През 1695 г. се стига до съгласие, основаващо се на турските предложения. Като оценява заслугите на българите през войната, Леополд І обявява, че земите между Искър и Тимок ще бъдат тяхно владение, но в състава на Свещената римска империя, а населението ще избере кой да бъде български крал.
Понеже Карпош вече е мъртъв, се визира генерал Страхил войвода. Тогава обаче се намесва Англия. Тя обещава на султана солидна военна помощ, ако продължи войната с австрийците.

Съгласно постигнатите договорености, техните войски са се изтеглили западно от река Сава, а в Ниш е отишъл Страхил войвода, защото се смята, че този град ще бъде столнината на българските владения. Цялата турска дунавска флота стоварва десанти в Лом и Видин, а българите са оставени без всякаква помощ.
Турците стигат до Ниш, където в черквата „Св. Петка“ трябва да стане помазването на българския крал. Те щурмуват и превземат града. Вероятно там е загинал и Страхил войвода, но това не е сигурно.

Според регистрите на Влашкото воеводство през 1699 г. в околностите на град Арад български преселници са основали селище Страхилово, а негов старейшина е Страхил. Според други сведения Страхил войвода се подвизава в Странджанско по време на Руско-турската война през 1717 г.
Въпреки че Австро-турската война приключва през 1699 г., Балчо войвода продължава партизанската си дейност в поречието на Марица. Той възстановява Асеновата крепост и я превръща в своя твърдина. Няколкото опита на турците да я превземат завършват с неуспех. През 1708 г. настъпват срещу нея с многохилядна армия и 80 оръдия. Когато след продължителен артилерийски обстрел вече смятат, че никой не е останал жив, тръгват да плячкосват.

Тогава от руините се появяват, според тях, неземни воини и ги поразяват със светкавици. В суеверен ужас турците са разбягват и мястото е обявено за прокълнато, поради което никой не смее да отиде там. Така останките от Асеновата крепост оцеляват и до днешни дни.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!