Манастир „Света Богородица” се намира в северозападната част на село Арбанаси, на пътя Търново – Горна Оряховица.
Основан е по времето на Второто българско царство, а най-вероятно църквата е била част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци.
За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Тройца”. Манастирът бил разрушаван на няколко пъти от турците.
След падането на Царевец, Арбанаси също било опожарено и разрушено, от което останали няколко къщи и манастира. Последното нападение е от кърджалии в 1798 г.
През османския период, не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси, незабелязани, успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Дълги години двора буренясвал, манастирът бил в развалени и станал пасбище за овце. Един ден едно овчарче, след като се прибирало от паша, чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого.
Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините.
Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видели в нея иконата на Света Богородица, която плакала, че дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.
Оттогава тази икона носи името „Плачещата Богородица“. Смятана е за една от най-чудотворните икони в България, която лекува и дава сили на всеки, който потърси помощта и с искрена вяра.
Източник: btourism.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.