9 септември 1944 г. е извършен Деветосептемврийският преврат! Черен ден за България!

На 8 септември 1944 г. започва окупацията на България от Червената съветска армия.

На 5 септември същата година СССР обявява война на Царство България, под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, независимо че още на 26 август правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.

То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. На 2 септември е образувано правителство на БЗНС Врабча 1, начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“.

СССР обаче не признава обявения от България неутралитет и Съветското главно командване утвърждава плана за военно нападение. Трети Украински фронт е разположен на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.

Започват едни от най-черните дни в българската история.

Със силата и терора на съветския щик през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е извършен Деветосептемврийският преврат. Държавната власт в България е насилствено сменена, като правителството на Константин Муравиев е свалено, а на негово място е поставено правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние

За почти пет десетилетия страната ни е откъсната от цивилизования демократичен свят и превърната в послушен придатък на тоталитарните режими в Москва.

Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 31 910 убити и ранени. На България обаче не е признат статут на съвоюваща страна.

Още от първия ден след 9-ти септември 1944 г. ръководството на БКП е изцяло под контрола на Съветското военно командване. Комунистическата партия, по съветски образец веднага създава ”народна милиция”, предимно от доскорошни партизани. След това, от милицията се подбират кадри за Държавна сигурност (ДС), която бързо нараства на няколко хиляди.

По искане на Георги Димитров, голяма група представители на военното разузнаване – НКВД идват в България. Ръководител на групата е ген. Филатов. С него в България пристига, за да оказва помощ на новата власт и чекистът Карло Луканов – бащата на Андрей Луканов. Карло Луканов е външният министър и вицепремиер на първото комунистическо правителство в България. Генерал Филатов, Карло Луканов и Вълко Червенков са взимали най-важните партийни и държавни решения в първите дни на преврата. На ръководството на БКП е внушено, че както руската КГБ, така и ДС трябва да бъде силовата структура, която налага и утвърждава партийната власт.

Червената армия отнася в Москва целия държавен архив, както и ценни исторически артефакти и произведения на изкуството. И до днес историците ни нямат достъп до тези архиви, поради което много страници от историята ни са все още ненаписани…

Но кървавото петно, което „столетницата” БКП и ДС са си лепнали, никога не може да бъде измито. Споменът за тези събития ще остане завинаги в паметта и на поколенията, защото винаги ще има хора, които да напомнят за това.

Източник: samokovest.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.