7 септември 1964 г. – отваря врати Архитектурно-етнографски музей Етър

Етнографският музей Етър в Габрово официално отваря врати на 7 септември 1964 г. Негов вдъхновител и създател е Лазар Донков. “

В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност.

Всичко това беше причината – пише Донков – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито…. за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“

Това е първият по рода си музей в България. Намира се в поречието на река Сивек, на 8 км южно от центъра на Габрово, сгушен в полите на Балкана.

Изграждането на етнографския парк-музей край с. Етъра започва на 23 април 1963 г. Официално решението е взето от ОК на БКП и ИК на ОНС – Габрово. През същата година се извършват реставриране на тепавицата и воденицата – караджейка, валявицата, пренасяне на ножарската работилница, строителството на воденица – долапкиня (копие на оригинал).

Три са методите, които се използват в музея – реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).

На 23 април 1963 г. започва изграждането на етнографски парк-музей край с. Етъра по идея, проект и ръководство на Лазар Донков. Официално решението е взето от ОК на БКП и ИК на ОНС – Габрово. Така се поставя началото на първия в България музей на открито АЕК „Етър“. Повече за АЕК „Етър“ може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук Още през 1963 г., край река Сивек в Етъра се реставрират тепавица и воденица – караджейка, валявица, пренася се ножарска работилница, строи се воденица – долапкиня (копие на оригинал).

През 1964 година започва строителството на струга за гаванки, механичното точило, гайтанджийската одая и бояджийната. С официалното откриване на музея на 7 септември същата година неговият създател Лазар Донков е назначен за уредник – завеждащ музея. На следващата 1965 г. се налага корекция на коритото на река Сивек. През 1966 г. Етнографски парк-музей Етър е обособен в самостоятелен институт с директор Л. Донков.

През пролетта започва строителството на бичкиджийницата (копие на оригинал) на струга за бъклица от с. Топлеш. През 1967 г. музеят е обявен за народен парк. Започва изграждането и на прочутата занаятчийска чаршия. Първите обекти там са табахана, грънчарска и куюмджийска работилници.

Височайшо посещение ознаменува 1969 г. – идва първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. През същата година започва строителството и на добре известната къща на Петър Сака.

През 1971 г. музей Етър става национален паметник на културата, а за личен принос в изграждането му на Лазар Донков е присъдено званието „Заслужил деятел на културата“ .

Основите на хотел – странноприемница „Етър“ са положени през 1976 г. Започва и строителството на часовниковата кула, която е копие на Дряновската. На 13 септември 1976 г. на 68-годишна възраст умира създателят на уникалния музей Лазар Донков.

През 1977 г. една емблематична за възрожденско Габрово сграда вече се извисява над река Сивек – завършва строителството на копието на Кръстникколчовия хан. Сградата се използва за администрация, фондохранилище и изложбена зала на музея.

Часовниковата кула издига снага над Етъра през 1978 г. Хотелът-страноприемница вече посреща посетители през 1981 г.

За първи път състезание на майстори – бакърджии се провежда в Етъра на 19-23 декември 1982 г. Осем майстори показват изкусните си умения.

На 13-14 октомври 1990 г. се провежда първият есенен панаир в Етъра с участие на майстори от цялата страна.

На 5 септември 1999 година тържествено се полагат основите на църква с килийно училище.

През 2014 г. Етнографският музей „Етър“ отбеляза своята 50-годишнина. Музеят е отличен със „Златен век“ – печат на Симеон Велики и грамота за принос в развитието на българската култура. Кметът на Обшина Габрово връчи на директора на музея Почетен знак на град Габрово.

В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането, когато Габрово се превръща в значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.

Източник: gabrovodaily.info


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!