На 27-ми декември през 1872 г. рано сутринта в Къкринско ханче е заловен Апостолът на свободата Васил Левски

На 27-ми декември през 1872 г. рано сутринта  в Къкринско ханче е заловен Апостолът на свободата Васил Левски
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Апостолът на свободата Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев- Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите и?. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.

Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен !

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенския частен революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Васил Левски е против, но е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание.

Отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция в Къкринското ханче.

При ареста, архивът е остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени отНикола Сирков (Халача). След Освобождението от османско иго Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари Стоянов, а друга в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско иго се спори за името на предполагаемия предател-свещеноиконом Кръстю Никифоров(съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета).

През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма. Ловешката полиция не знае кой е заловения и е откаран в Търново. Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.

Състава на комисията според протоколите от нейната работа е генерал Али Саиб паша-председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1873 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.

Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение, а и двама на смърт чрез обесване-Димитър Общи и Васил Левски. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София-отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е”

и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.

Михаил К. Буботинов също дава описание:

На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви… Иконом поп Тодор се приготви за половин час… И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. …

Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал:

„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!

Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий

Екипът на сайта patrioti.net днес най силно Ви молим да споменем Дяконът и да се кълнем, че вечно ще го помним и не ще забравим подвигът му !
Не ще забравим и не ще простим Дяконе !
Ти бе обесен Дяконе, но нивга не умря, ти живееш в нашите сърца !

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.