20 април 1876 г. Априлско въстание. Да си спомним героите, които се надигнаха срещу робството!

Днес е 20 април, една паметна дата в българската история.

На днешната дата през 1876 г. избухва Априлското въстание срещу турската тирания в България. На тази дата безброй смели българи се вдигат на въстание, за да видят Родината свободна.

Нека си припомним как се стига до избухване на Априлското въстание и саможертвата на героите!

Заседанията на Гюргевския революционен комитет за подготовка на Априлското въстание започват около 11-12 ноември и продължават докъм 25 декември 1875 г. В комитета активно вземат участие около 15-17 души, все млади и решителни хора, повечето от които с богат революционен опит.

Заседанията се ръководят от Стефан Стамболов, а негов секретар е Стоян
Заимов. Сред останалите гюргевски апостоли се открояват Никола Обретенов,
Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Обретенов. С
помощта на местния деец Димитър Горов се наема самостоятелна къща, в която
външни лица не се допускат, като кръгът на запознатите с работата на ГРК се
ограничава до най-доверените съмишленици на делото.

В хода на дискусиите членовете на ГРК разработват конкретен план за
бъдещото въстание.

Територията на страната се разделя на окръзи, като за всеки окръг се
определят апостоли. Ръководството на Първи Търновски революционен окръг
се поверява на Стефан Стамболов, а негови помощници стават Христо
Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е
Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода.

Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола
Славков, а Четвърти Пловдивски – от Панайот Волов с помощници Георги
Бенковски и по-късно привлечените Георги Икономов, Тодор Каблешков и
Захари Стоянов. Съществуват сведения, че се предвижда обособяване и на Пети
Софийски окръг.

Плановете на Гюргевските апостоли са за повсеместно въстание, което да
обхване всички по-големи селища. Планира се въстанически отряди да поемат
охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаването на жп
линията Одрин – Белово и подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София
и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се
парализира дейността на местните турски власти и да се предизвика паника
сред мюсюлманското население.

За вдъхване кураж на българите пък се решава да се пусне слух, че Сърбия и Русия чакат само обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Същевременно на територията на страната се замисля изграждането и на 24 опорни точки, в които при необходимост да се укрият жените, децата и възрастното население. Предвижда се и обособяване на свободна територия, управлявана от временно правителство.

Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на
революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на
доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската
и сръбската армия се отправят призиви да се включат в подготовката на
въстанието. Изготвя се и текстът на въстаническата клетва.

Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат
няколко възможни дати (18 април, 1 или 11 май). В хода на подготовката всеки
окръг следва да прецени степента на готовност и да определи кога населението
може да се вдигне на въстание, като общата дата окончателно да се съгласува
между апостолите на всички окръзи.

След 25 декември 1875 г. комитетът се саморазпуска, а определените апостоли
започват да се прехвърлят в Българско.

Най-добре подготовката върви в IV окръг. След пристигането си апостолите
решават да преместят ръководния център в Панагюрище, тъй като в Пловдив
обстановката е напрегната и съществува опасност от разкриване на
комитетското дело. Само за два-три месеца се изгражда широка комитетска
мрежа. Особено активни са дейците в района на Средногорието и родопските
села. Мъжкото население се организира в отряди, започва изработването на
топове от черешови дънери, подготвят се укрепени лагери и складове в
планинските местности. За привличане на цялото население се използват и
различни пропагандни методи, като например широко разпространеното
твърдение, че буквеното изписване на 1876 г. означава „Туркия ке падне”. На
14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и
събрание на представители на комитетите в IV окръг. Събранието уточнява
плана за бъдещите действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в
случай на предателство въстанието може да се обяви и по-рано. По молба на П.
Волов събранието утвърждава Г. Бенковски за главен апостол на окръга.

Въстанието в България избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в
Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище, където Г. Бенковски
сформира конен отряд, който става популярен като “Хвърковатата чета”.
Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие,
селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села.
Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се
призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища.
Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за
Панагюрище. След четиридневни сражения се превзема столицата на IV окръг и
се подлага на разорение. На 7 май турците влизат в Брацигово. Арестуват
ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки
изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията,
Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.

Не по-малко доблест и саможертва показват и въстаниците в Перущица и
Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци
се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават
до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не
попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават сами да сложат край на
живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си
дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната
си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от
3000 души.

По времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг,
“Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не
получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се
надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче
четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения води
отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и в
продължение на девет дни се отбранява срещу 10-хилядна редовна турска
армия.

В Трети Врачански окръг комитетските дейци проявяват колебание и
нерешителност. Те преценяват, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни, и
не предприемат никакви стъпки, след като получават известието за събитията в
Средногорието. Малко по-късно във Враца пристига войска и това затвърждава
желанието на местните дейци да изчакат прехвърлянето в България на
подготвяната от емиграцията въоръжена чета. За подготовката на такава чета
се говори още по време на заседанията на ГРК, но сформирането й започва под
ръководството на Христо Ботев едва през април 1876 г. Към средата на май
подготовката приключва и на 16 май, от различни румънски пристанища,
четниците се качват на австрийския пътнически кораб “Радецки”.

На 17 май те завладяват парахода и го заставят да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започва и безсмъртният поход на Ботевата чета. За няколко
дни тя достига до Врачанския балкан, но тук не получава подкрепа от
комитетските дейци и се вижда принудена сама да води тежки боеве. На 20
май, когато поредното сражение затихва, Христо Ботев пада убит. Гибелта на
войводата предизвиква смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени,
те се пръскат на малки групи, повечето от които по-късно башибозукът разбива.
Подобна е и съдбата на четата на Таньо Стоянов, която преминава край
Тутракан и се насочва към Сливенския Балкан, но на 27 май е разгромена. Тези
събития отбелязват фактически и края на въстанието.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души.

Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.

Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.

Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-Турската война.

Днес остава единствено да се поклоним пред паметта на всички герои, загинали по време на Априлското въстание и за свободата на България!

Източник: makedonskatribuna.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!