Колоезденето в България се заражда непосредствено след Освобождението през 1878 г.
Смята се че, че първият велосипед (с английска марка „Паяк”) е внесен в България през 1883 година от търновския търговец Методи Хаджипетков.
Той става инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната, а жена му е първата велосипедистка в България във време, когато за повечето българки единственото царство е кухнята и отглеждането на деца.
При пътуване до Чикаго Хаджипетков докарва с багажа си и други три колела. С новите велосипеди започва по-големи преходи и заедно с жена си Недялка и балдъзата си Кинка редовно прави излети чак до Русе.
По неговия пример в страната се зараждат и други дружества. През 1887 г. е създаден „Софийския бицикличен клуб” от шестима чужденци и българина Т.Чолаков. Една година по късно в клуба се записват още 10 души.
На 3 януари 1889 г. в София се поставя и начало на организираното българско колоездене. За председател на настоятелството е избран Йосиф Сребров. Според устава целта на клуба е била да се популяризира и разпространява колоезденето като средство за „здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения”.
За сравнение: счита се, че през 1866 г. в Париж се основава първото колоездачно дружество в света, а най-стария колоездачен съюз е учреден в Англия през 1880 година. През 1900 година е основан и Международния колоездачен съюз.
През 1901 г. Методи, Недялка и Кинка правят първия колоездачен събор на всички клубове, организирани по това време из България.
Седем години след учредяването на Българския колоездачен съюз, през 1909 г., се провежда Обиколката на Витоша, която вече има близо сто и десет годишна история.Тази проява е единствена на българския спорт, която е намерила място и е отразена във френската спортна енциклопедия. През 1924 година се състои и първата обиколка на България. В нея стартират 21 колоездачи, но завършват 13.
Източник: nationalgeographic.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.