От спомените на оцелелите – историята на Баташкото клане

При потушаването на Априлското въстание най-жестокото клане на български християни от придошлия башибозук става в Батак, тогава село. Според неофициалните данни са избитите около 5000 – мъже, жени и деца.

Баташкото клане се осъществява под командването на Ахмед ага Барутанлията. Заради жестокостта си той е осъден на заточение в Диарбекир, но след това помилван от султан Абдул Хамид II.

При подготовката на Априлското въстание Батак е изпълнявал ролята на склад, който осигурявал провизии за въстаниците от околните територии. Тъй като всички останали села били с помашко население, батачани трябвало да действат изключително внимателно, за да не бъдат разкрити.

Това означавало и че по време на военните действие Батак трябва да се защитава сам от турските войски, но хората от селото поемат риска.

loading...

20 април 1876 година се дава началото на въстанието, а населението на Батак е предвождано от войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов. Бунтовниците обаче не успяват да удържат на многохилядната османска армия.

Изправени пред поражението, батачани решават да се предадат с надеждата, че османците ще ги помилват. На среща с Ахмед ага отива кметът на селото Трендафил Тошев, а неговата участ е описана в спомените на оцелялата му снаха – Босилка.

Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен.

След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуции, бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.

Оцелелите след жестоките сцени разказват още как бременни жени, деца и бебета били изклани. Последното сражение между българи и техните поробители става пред портите на малката църква Света Неделя.

В продължение на 3 дни последните оцелели се криели в църквата, а опитите на османците да проникнат в храма, така и не се увенчават с успех. Обсадилите ги турци хвърляли пълни пчелни кошери и палели огньове около църквата, така че на хората вътре да не им достига въздух.

В църквата нямало вода за пиене, затова барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.

На третия ден от обсадата батачани се предават и излизат от църквата като на изхода ги чакал дръвник. Ахмед ага им казал, че тези, които откажат да приемат мюсюлманската вяра, ще бъдат обезглавени. Няма данни някои от хората в църквата да се е потурчил.

След Освобождението избитите в Батак са канонизирани от Българската православна църква и християните им отдават почит на 17 май.

Източник: sanovnik.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.