На 31 октомври 1876 г. след ултиматума, който Русия връчва на турското правителство, е обявена частична мобилизация на войските, които се обединяват в състава на Дунавската армия. Едновременно се извършва мобилизиране и на състава на медицинските служби. Назначени са 914 лекари, 306 фармацевти и 1408 фелдшери. Освен тях вземат участие и значителен брой лекари, фелдшери и милосърдни сестри от Дружеството за помощ на ранените и болни воини и от други организации на „Частната помощ“ на 30 април 1877 г. Главното военно медицинско управление командирова в Дунавската армия най-добрите специалисти – професорите Склифасовски, Баргман, Корженевски, Левшин, Юнге и доцентите Насилов и Ятович-Чайковски. В началото на 1877 г. в качеството на лейбмедик на императорската главна квартира пристига и прочутия С. П. Боткин. Но медицинската общественост в балканския театър на бойните действия би била непълна без многообразната и плодотворна мисия на великия Н. И. Пирогов. Ф. Ф. Ерисман пък е организатор на противоепидемичната работа в армията.
В сложната военна обстановка медицинският състав на военните части самоотвержено изпълнява своя дълг, като показва често истински героизъм. Ето какво докладва в рапорта си от 9 януари 1878 г. за бойните действия край селата Комат и Чифлик началникът на 5-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер до генерал-адютант граф Шумалов: „Поради липсата на каквито и да е местни укрития превързочният пункт на отряда се разположи наблизо до бойните линии…зад могилата…Под непрестанния огън на гранатите и свиренето на куршумите медиците от 17-и Архангелоградски полк, старшият полкови лекар Попов и младшите лекари Павлов и Дорожински, а също така и старшият полкови лекар от 18-и Волгоградски полк Вещицки, назначен от мен за отряден лекар, изпълняваха добросъвестно своята работа. Благодарение на енергичната дейност на командира на ротата носачи от 17-и Арахангелоградски полк поручик Толчински, ранените бяха превозени своевременно в село Комат, нахранени, успокоени и изпратени във Филипопол.“
Още по-ярка картина на трудностите при преминаването през балкана рисува началникът на Етрополския отряд генерал-лейтенант Дандевил в своя рапорт от 21 януари 1878 г. до генерал-адютант Й. В. Гурко: „…Заповядах на две стотни казаци, под командата на войсковия старшина Гречановски, да останат на превала дотогава, докато всички, които могат да се спасят, не бъдат изпратени оттам. Заедно с тях останаха и докторите от Червения кръст Веймар и Головачев. Похвална е високополезната им дейност. Те много допринесоха през цялото време, когато отрядът беше на връх „Баба“, но през последните дни, т.е. на 16, 17 и 18-и станаха герои на човеколюбието и самопожертвованието. Спасиха около 420 души…“
Във войната вземат участие и над 3000 медицински сестри от руските болници. Те проявяват нечуван героизъм. По време на военните действия жените с бели престилки оказват помощ и на обхванатото от епидемии местно население. В този период по нашите земи върлуват чума, холера, дизентерия и тиф. Наред със загиналите войници, в българските гробища намират вечен покой и 50 медицински сестри.
Заедно с другите медицински сестри от Светатроицката общност в град Яш пристига и баронеса Юлия Бревская, която постъпва в 45-та военновременна евакуационна болница. Там, рамо до рамо с другите сестри, тя сама пренася ранените, сама ги превързва и изпълнява лекарските предписания, сама ги храни. И така до изнемога…
А Иван Тургенев пише на баронесата: „…Костюм на милосърдна сестра!. Бих искал да Ви видя…Не мога да си представя: как така 22 жени заедно? Целувам Вашите мили ръце, на които предстои да извършат много добри дела…“
Ръководена от желанието да бъде по-близо до театъра на военните действия, Вревская пристига в град Бяла и усърдно се труди в приемната на 43-а военновременна болница в разгара на епидемия от петнист тиф. За жалост болестта не я пощадява и тя умира. Гроб й изкопават ранените, за които тя сама се е грижела приживе. Те носили и ковчега с изнемощялото й тяло. Заедно с нея са погребани и сестрите Ячевская и Неелова, починали по същото време. За Вревская Виктор Юго казва: „Розата на Русия, откъсната на българска земя.“Живеещите в Русия български медици попълват медицинската служба на Българското опълчение. На 8 януари 1877 г. се назначават първите военни лекари – българи, с което се поставя началото на българската военно-медицинска служба. Това са д-р Константин Бонев, д-р Андрей Богданов, д-р Константин Везенков, д-р Иван Панов и д-р Яков Петрович. Списъкът на българските медици, участвали в Освободителната война обаче е много по-дълъг – студентите Георги Мачев и Стефан Бочаров, д-р Димитър Моллов и много други.
Има един паметник. Докторският паметник. Той е паметник на благородството и хуманизма на руските, украинските, полските, финландските и българските медици. Но по пътеката на честта и славата за поклонение пред него могат да пристъпват само истински българи!
Автор: Гео НЕШЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
