Кому принадлежи идеята за закупуването на кораба „Радецки“

Кому принадлежи идеята за закупуването на кораба „Радецки“? По този интересен въпрос съществуват няколко тези:

Според Д. Бочев идеята принадлежи на Никола Обретенов, който още през 1879 г. се обърнал с писмо до Олимпи Панов, Тома Кърджиев, Стефан Стамболов и Захари Стоянов с такова предложение.

По-късно неколкократно е предлагал на К. Стоилов, Ал. Малинов и Иван Гешов безуспешно същото, като същевременно австро-унгарското правителство неколкократно предлагало откупуване на кораба на българските правителства, дори и след Първата световна война, и накрая в 1925 г. корабът бил демонтиран.

Същото твърди в книгата си „Козлодуйски бряг” (1995) и Н. Пачев, без обаче и двамата да се позовават конкретно на ползвани документи.

Според Л. Джипов автор на идеята е Стоян Заимов. Той се позовава на две писма на Заимов от 1912 и 1926 г., съхранени в архива му в Плевен. По това време той бил председател на Върховния поборническо-опълченски комитет, на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ”, а от 1912 г. също и директор на изградените по негова идея и ръководство военно-исторически къщи-музеи и паметници от времето на Руско-турската освободителна война 1877/8 г.

loading...

Именно във второто писмо Заимов писал, как някъде около 1906/7 г. споделил с министър-председателя Димитър Петков тази своя идея, който я приел с голям ентусиазъм, но е убит непосредствено след това.

За усилията на Заимов да бъде закупен и превърнат в музей “Радецки” свидетелстват и две писма от 1927 г. до подп. Димков и ген. Манов, които се съхраняват във фонда на големия националреволюционер, общественик и писател в Централния държавен архив. В тях той дава инструкции на двамата за необходимостта от установяване на връзка с австрийското параходно дружество с цел откупуването на кораба. „Демонтиран или не, „Радецки”, по мое мнение и решение, трябва да се откупи на всяка цена и доведе в България и се настани във водите на Текир дере [при Свищов – бел. на С.Ж.].” – пише Заимов.

Коя от двете тези е вярна, не се наемаме да твърдим. Но едно от ранните, писмено така да се каже, официализиране на идеята намираме в излязлата през месец март 1906 г. уводна статия в общинския в. „Козлодуйски бряг”

А в Централния държавен архив се съхранява още един интересен документ по темата. Става дума за писмо на Георги Балтаджиев до цар Фердинанд І от 20.VІІІ.1910 г. с предложение за закупуването на парахода „Радецки” и превръщането му в музей. Георги В. Балтаджиев е собственик на фирма в Шумен за представителство и комисионерство.

Писмото показва загрижеността и интереса на един представител на стопанския елит от зората на капиталистическа България към опазването и съхранението на историческото ни минало:

“До Негово Величество Фердинанд І Цар на Българите

В Столицата София

Ваше Величество,

При завръщането ми от странство през месец юни т.г. имах щастието да пътувам от Белград по Дунава с парахода под известното на всички българи историческо име „Радецки”, в който параход се направи един от най-редките в историята на Българското възраждание подвиг от великия български революционер Хр. Ботев и неговите смели другари. Следвайки пътуването си и възхищавайки се от спомените на славния подвиг, извършен в тоя параход, у мен се породи идеята, че тоя параход би трябвало да се откупи от българската държава, докато не е претърпял някой съществен ремонт и се преобърне на параход музей, след като се възпроизведе в него самия акт, станал преди около 35 години. Не може и да има съмнение, че ако тая идея бъде реализирана, тя би била една от най-редките по своето значение и би служила за назидание на бъдещото поколение.

Имайки горещото желание за реализирането на тая идея, още тогава реших да Ви пиша по тоя въпрос, обаче изоставих това, от желание да не Ви правя излишен труд и главоболие; за да не се изостави тая идея да заглъхне още тогава писах в тоя смисъл на Председателя на Комитета Цар Освободител г-н Стоян Заимов, за да поеме тоя въпрос и направи нужното за реализирането му.

От срещата и разговора ни, който имах завчера с г-н С. Заимов тук, можах да се убедя, че откупуването на парахода от Компанията по официален ред от страна на Комитета ще бъде трудно, а може би ще струва много скъпо на държавата, понеже компанията би поискала да използва момента и да поиска за парахода баснословна цена. При това положение на работата дойдохме до заключение, че Ваше Величество, ако възприеме тая идея, е най-подходящото лице, което би имало възможност да изтръгне от компанията тоя параход по-евтино за сметка на държавата-Комитета Цар Освободител.

Ако тая цел бъде реализирана параходът-музей, ако не ще има възможност да бъде пренесен в София или Плевен, той би могъл да се остави в някои от нашите пристанища – Варна, Русе или Свищов, а за покриването стойността на парахода и разноските по преобразуването му в музей, би могло да се определи известна входна такса, събирана от посетителите.

Считам за неизменно да явя, че още при пътуването си с парахода „Радецки” говорих с някои от персонала и един агент на австрийските параходи, с когото случайно пътувахме заедно, аз упълномощих частно последний да узнае по околен път би ли продала компанията тоя параход, отговор обаче не получих досега, нови постъпки по тоя случай не съм правил, предвид неизвестността как би се погледнало на тая идея въобще.

Ваше Величество, като върховен председател на Комитета Цар Освободител и тоя на Българското възраждание, аз си позволявам да Ви представя една идея, която мисля за уместна и от голямо значение за историята на нашето възраждание, вярвам, че тая идея ще бъде възприета от Ваше Величество и удостоена с Вашето покровителство, за да може в скоро време да бъде реализирана. Ваше Величество разполага с твърде много способи за реализирането на тая идея, заради това аз се въздържам за указването им.

Като прося извинение за безпокойствието, което Ви причинявам с настоящето си, моля Ви, да приемете уверението на моите към Вас почитания и уважения.

Ваш поданик:

Г. Балтаджиев”

Сашка ЖЕЧЕВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.