История на Деветашката пещера

Деветашката пещера се намира в Деветашкото плато, в близост до град Ловеч и е дълга над 2440 м и висока 60 метра. Красотата и величествеността й я правят една от най-големите пещери в България, за съжаление не достатъчно известна и посещаема.

Първите данни за пещерата са направени от пътешественик на име Дж. Бейкър през 1877 г, но у нас тя започва да бъде разглеждана и проучвана доста по-късно едва през 1921 г от Гаврил Кацаров. Дълго пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.

Освен природната красота, която притежава, в пещерата са направени археологически открития от седем епохи. Оказва се, че Деветашката пещера е била древно жилище на хора от времето на еолита, бронзовата, желязната и други епохи. Намерени са останки чак от средновековието. Откритите предмети са предимно части от жилища, както и много керамични съдове.

На една от дръжките на амфора е открит печат, който доказва, че хората, които са живели в тази пещера са общували и търгували с остров Родос, като най-вероятно са си доставяли вино от там.

loading...

Освен многото глинени съдове, които са намерени, в Деветашката пещера има и останки от погребения, които са различни за всяка епоха и които достатъчно ясно показват, че там са живели хора от Древността.

Установено е, че през периода на римската епоха в пещерата е изградено светилище, където е намерена плоча, на която е изобразена Артемида – древногръцката богиня на лова, яздеща сърна. В Средновековието пещерата не е използвана за живот – използвали са я по скоро за скривалище при наличието на опасност.

В наши дни в пещерата има много животински видове голяма част, от които са защитени. Деветашката пещера е дом за птици, земноводни, бозайници, хиляди прилепи, заради които пещерата е затворена за посетители през юни и юли – размножителният период на голяма част от животните.

Източник: sanovnik.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!