Трънският манастир е разположен в поречието на р. Ерма, в източните склонове на планина Руй, на няколко километра от гр. Трън и на 76 км от София.
„Когато Римляните са били велика Империя (днешните Италиaнци), нейните богати поданици са оценили красотата на природата и кристалният летен прохладен въздух на Знеполе/Трънската област и са се преселвали към основаният от траките град Зелениград (днес село), Забел, Рани Луг.
В онова време гр. Трън все още не е съществувал. Богатите римляни и местните траки са си построили множество вили по склоновете на планината Руй. В гр. Зелениград се издигал римският храм на Бог Аполон а в близост до тракийското градче Буайпара бил разположен олтар на тракийската майка Богиня Бендида/Вендис, Котито; бога Слънце Балис (пренесен и при галите, селище Костуринче (с.Костуринци), бога Тракийски Конник, Аздул(Ездул), Ездимир (с.Ездимирци); бог Арес/Ярес (с.Ярославци); бог Загрей, Дионисий и храма на богиня Хера, а до келтско/друидското селище Рани Луг – храмове на боговете Луг и Меркурий.
Хората в Знеполието (-гр.Трън), се занимавали с рудодобив на злато, с търговия, (от тук е минавал търговският път към Ниш – Дубровник –Рим (Италия), земеделие –хмел, цвекло, лозарство, и скотовъдство-коне, кози, овце.
Горите били пълни със дивеч –сърни, елени, диви прасета, рис, мечки, вълци а от птиците – яребици и фазани.
Жените им се кичели със злато по главите и извезвали паети от чисто злато по нагръдниците си, а мъжете им си украсявали дръжките на ножовете и сабите със злато и диаманти. Една от легендите разказва, че Голямото езеро им давало и богат улов от риба. Така всички живеели щастливо и богато, докато една година много сняг паднал та езерото се препълнило с вода напролет и зпочнало да залива всички вили около него, хора, добитък и дивеч. Уплашили се всички люде, храмовете на Аполон и Хера вече били заляти и потъвали под водата и нямало къде да се молят.
Тогава се събрало цялото вярващо в християнството население на града и излязло горе в планината да се моли. Молили се на Господ Бог/Боже и той чул молбите им. Изпратил Архангел Михаил (чието име е „Кой е като Бог?- Михаил”, пазител на Севера, зимата и дома на ноща, мира и хармонията и глобалното обединение), да им помогне. Застанал Архангел Михаил на една скала, извадил меча си и разсекъл скалата на две. Образувало се ждрело. Втурнала се водата през провлака ждрело и цялото езеро изтекло през него. Обърнал се Архангел Михаил към трите бука, растящи наблизо, докоснал едната бука с огнения си меч, и от под корените им потекла бистра изворна вода.
„Ето тук ще лекувате телата и душите си, измивайки всичко лошо и нечисто от тях, болка и страдание!”– изрекъл Архангела и отлетял в небесата. А хората от благодарност му построили храм, близо до трите буки с лековитата изворна вода.
И до днес трите буки стоят там, а изворът продължава да отдава своята лековита вода на света. Олицетворението на трите бука са Господ Отец, Син и Светият Дух.
Единият бук е бил ударен от мълния и сега черният му ствол се откроява на фона на небето, като ни напомня за това, че вярата ни в троицата Господна и доброто остава, въпреки времето и превратностите на съдбата!”
В областта на сегашният манастир са намерени сакрален камък от онова далечно историческо време и много римски монети от III век сл.Хр. Един от зографите на манастира е кир Войхна от с.Рани Луг и кир Костадин от с.Турковци
Трънският манастир „Св. Архангел Михаил“ е основан по време на Второто българско царство. През 14в. в манастира е имало около седемдесет монаси, които са избити от кърджалиите, а самата обител е изпепелена.
В периода на османското владичество Трънският манастир е бил важен културен център в западните покрайнини, като в него е функционирало и килийно училище. Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Запазени надписи сочат че църквата е строена през 1600г.
В Трънския манастир е живял българина Ефрем Белградски, който по-късно е провъзгласен за сръбски патриарх.
Източник: mitropolia-sofia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
