Историята за създаването на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” към Архитектурно- исторически резерват „Царевец“ в град Велико Търново започва с появяването на идеята пред 1978 година.
Тогава на Серафим Северняк и Антон Дончев се предлага да напишат два независими синтезирани сценария за пресъздаване на историята на България.
След шестмесечна работа двамата творци предават своите творби, но тогавашната управа не ги одобрява поради факта, че са доста дълги и не съответстват на идеята за кратък спектакъл – техният вид наподобявал пиеса или театрална постановка.
През следващата 1979 година Въло Радев представя своя концепция за спектакъла. Когато творецът прави оглед на терена и среща идеите на търновци, той бил категоричен, че тази работа може да бъде свършена само зад граница. С работите по инженерното проектиране и реализация на спектакъла се заема тогава чехословашката фирма „Арт Центрум”. Тогава тя се занимавала с автоматизация и защита на атомни електроцентрали в Европа.
До тогава такива атракции има само на 4 места в света и старата ни столица се гордее, че е един от градовете притежаващи подобно „чудо” на тогавашната техника.
Окончателният проект е създаден от екипа на Въло Радев, включващ и Яромир Хник, Иван Чолаков, Иржи Черни и Иван Халачев.
След време на предварителна работа, екип от чешката фирма посещава град Велико Търново. Те създали свой макет в умален мащаб на крепостта Царевец и пресъздали с миниатюрни техники „Звук и светлина” върху макета. Представили своето творение пред търновската публика – тогава „болярите” останали без ума и дума, и реализацията и истинската работа започнали.
До първият спектакъл се стига на 11 ноември 1985 година, когато е чествана 800-тната годишна от въстанието на братята Петър и Асен. Когато във Велико Търново се разнесла новината за първото излъчване на нещо, което не е виждано до сега в тази част на Европа, търновци силно се развълнували. Площадът пред Царевец бил препълнен, нямало празно пространство с гледка към крепостта. От местата около хълма, та чак до парка „Света гора” било пълно с хора.
Това което се случило след първото излъчване не било възможно да се опише с думи. Търновци останали възхитени.
В продължение на още две години техниците работещи върху реализацията на спектакъла постоянно добавяли по някой нов щрих, които допълвали красотата на уникалното за града „представление” на открито.
Окончателната работа приключила през април 1988 година.
Целта на спектакъла от тогава до сега остава – с действието на ефектното осветление и лазери, както и драматичната, специално композирана музика да се пресъздаде голяма част от българската и историята на Царевград. Специално написаната музика потапя зрителите в дебрите на нашата близо 14 вековна държава и проследява случките от създаването на българската държава от Хан Аспарух през 681 година, минава през Византийското робство от 1018 година и стига чак до Османското иго и освобождението на България.
Шоуто се реализира с помощта на компютърно управление. Използвани са 2400 прожектора, групирани по 4 цвята с мощност от 1000 до 2000 вата. На самата крепост са разположени 6 камбани, управлявани също от софтуер. Най-тежката тежи 6 тона и звънът й се чува надалеч. Използва се и система с общо 140 светкавици, както и лазерна система, която изпраща лъчи от върха на Патриаршеския храм. Разпънати са 6300км. управляващи, захранващи и други видове кабели. Спектаклите се изнасят целогодишно. Още по-красиво е през зимата, когато светлинните ефекти се отразяват във снежната покривка и падащите снежинки.
От създаването си до сега Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” се поръчва от туристи и официални гости на града по време на различни мероприятия и национални празници. Спектакъла е поръчван, за рождени дни, сватби, годешнини, бизнес срещи, туристически групи и винаги предизвиква неподправени емоции и възхита у зрителите.
Източник: strannik.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
