След завземането на Константинопол от османската армия през 1453 г. Византия престанала да съществува. Султан Мехмед II (1432 – 1481 г.) обещал религиозни свободи на християните и закрила на духовенството. Започнало възстановяване на опожарени и запустели при османското нашествие църкви и манастири. Тогава бил съграден и Горнобанският манастир – около малката църква на разрушената Малобучинска крепост.
Около 1460 г., по време на разразилата се чумна епидемия, Софийският митрополит Силваний пренесъл в манастира мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин. Така манастирът станал известен като „Св.Крал“. Вероятно в началото на 19 в. мощите на св.Стефан били върнати обратно в София, в митрополитската катедрала „Света Неделя“.
Светата обител неколкократно била опожарявана и разрушавана. През 1863 г. комитет от горнобанчани изпратил Цоне Дърнюв в Цариград да издейства разрешение за възстановяването на манастира. Срещу 10 000 гроша, осеммесечни усилия и с помощта на руския посланик той получил разрешение за възстановяването на манастира под името „Св.св.Кирил и Методий“. След завръщането му били събрани дарения от местни хора и от софийските еснафски сдружения. Започнал градеж на двуетажна манастирска постройка с чардаци и на каменна църква.
След тайно посещение на Левски в манастира през есента на 1872 г. строителните работи били прекратени, игуменът бил изпратен в изгнание, а двамата организатори на строежа Цоне и Атанас Папазалийски били отведени в Русчук, за да бъдат съдени и обесени. Двамата избегнали бесилото, а строежът бил довършен едва през 1875 г.
След Освобождението манастирът се замогнал, притежавал много земи и добитък. След 1944 г. светата обител постепенно западнала и опустяла. От манастирския комплекс днес е оцеляла само църквата. Отворена е в събота, неделя и на големи празници. В нея има макет на стария манастир.
Любопитно: Крал Стефан Урош II Милутин (1253 – 1321) бил сръбски крал, който царувал 42 години. Врекъл се на бог, че ще построи толкова църкви, колкото години е на трона и удържал обещанието си. Бил известен с благочестивост и праведност. При неговото управление Сърбия преживяла разцвет. Той разширил държавата на юг. Сродил се с българския цар Иван Шишман, като дал дъщеря си Ана-Неда за жена на сина му Михаил. След смъртта му сръбската църква го обявила за светец. Седем години по-късно мощите му били изкопани. Днес се намират в София в църквата „Св.Неделя“.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 обещал религиозни свободи на християните и закрила на духовенството.){kind=link}