Археоложката Вера Антонова открива последния надпис на цар Иван Шишман

Археоложката Вера Антонова е родена през 1917 г. във Варна.

Учи класическа филология в София, а от 1942 г. се установява като учителка в Шумен и прекарва следващите 60 години там. Известно време работи в Окръжната библиотека, но преломна за нея се оказва 1951 г., когато завежда Отдела за археология към Историческия музей.

Още през първата година на кариерата си Вера Антонова започва разкопки край шуменското село Хан Крум. През следващите десетилетия са разкрити останките от старобългарска крепост – аул, спомената в прочутия Чаталарски надпис на хан Омуртаг. Построена е през 822 г. Разкрито е и езическо капище, където върху обработен каменен блок са извършвани жертвоприношения.

Вера Антонова води разкопки на десетки обекти, датирани от Античността до Средновековието. Сред тях изпъкват римската вила при Мадара, Вътрешният град на Плиска, местността Селище във Велики Преслав и др. Венец на нейната дейност са 30-годишните разкопки на Шуменската крепост.

Не са много археолозите, имащи търпението и умението да разкрият цял средновековен град. Вера Антонова се оказа именно такъв човек. Започвайки през 1957 г. разкопките на намиращия се на 3 км от Шумен хълм Хисарлъка, тя едва ли е предполагала за чудото, което за три десетилетия ще изникне под кирките на работниците. Оказва се, че сегашният град има предшественик, появил се още в античната епоха. Постепенно той се превръща в мощна крепост, съществувала до началото на VІІ век.

loading...

Още през ІХ – Х век на възвишението се създава старобългарско селище, което в ХІІІ – ХІV в. се превръща в един от центровете на освободената от византийска власт държава.

Средновековният Шумен се състои от укрепен вътрешен град и разположени по склоновете на хълма подградия. В най-високата част е построен градският замък – сред най-мощните, открити в България. Замъкът използва удачно стената и четири от кулите на града. Към вътрешността е издигнат нов зид с порта, охранявана с кули. Там археолозите разкопават голямата сграда на царския наместник и обемистата цистерна за необходимата при обсада вода.

В града още в началото на ХІІІ в. е създадена улично-площадна организация с отделни квартали. Те се оформят край шест красиви църкви. Около тези духовни средища се издигат жилищни и стопански сгради, занаятчийски работилници за керамика, за добив на метали и ковачници. В южния сектор на укреплението и в предградията пък се създават специализирани производствени зони.

Разкопките на Вера Антонова вадят на бял свят много предмети, разкриващи богатството на местното население – красива керамика, украсена с живописни рисунки на птици и животни, сребърни сервизи, украшения от злато и сребро. Занаятчийските работилници произвеждали разнообразна продукция. Хиляди намерени монети свидетелстват за сериозна търговия.

Вера Антонова открива редица надписи от средновековния Шумен. Сред тях има и такива, в които търговци предупреждават купувачите да не им пипат стоката или боляри нареждат върху чашите им от скъпоценни метали да бъдат гравирани стихотворни наздравици.

Към края на ХІІІ век градът страда от татарските нападения. В намерен при разкопките текст шуменският жител Георги се обръща към Христос:

„Боже, заради името ти, избави ни от татарите!“

Много по-страшно е обаче османското нашествие през ХІV век. През 1388 г. градът е превзет от армията на великия везир Али паша. Друг надпис разказва, че в 1392 г. цар Иван Шишман събира останалите си сили и си връща Шумен. С това действие той предизвиква ответна военна експедиция на султан Баязид І, завършила през 1393 г. с превземането на Търновград. Това е и последният известен надпис на средновековен български владетел. Скоро след това твърдината е окончателно превзета, а в 1444 г. е опожарена при похода на Владислав ІV Ягело.

Вера Антонова умира през 2002 г. През 2014 г. в историко-археологическия резерват бе открит бюст-паметник на Вера Антонова.

Сега древната крепост на Шумен е реставрирана. На една от възстановените кули гордо се вее българското знаме. Там е и основаният от варненката музей, в който се пазят находките от разкопките.

Мариана КОРФОНОЗОВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!