Църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград

На 21 ноември Църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград празнува своя храмов празник!

„Въведение Богородично“ е българска възрожденска църква в Благоевград (Горна Джумая), България, катедрала на Неврокопска епархия. Построена през 1844 година, църквата е обявена за паметник на културата с национално значение

Църквата е разположена в махалата Вароша. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово. В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.

В 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг. В храма е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.

В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла апсида на изток. В 1882 година е пристроен открит притвор по северната стена. Над притвора в западата част на наоса има галерия женска църква. Колоните на притвора са стъпили на висок цокъл и колонадата е продължена до камбанарията, като така огражда двора. Арките следват разделенията на вътрешния обем. В 1914 година е премахната югозападната чупка на притвора и пространството е включено във вътрешността, като там е поставен пангарът. Покривът на сградата е четирискатен, като на западната фасада стрехата има кобилични криви.

Зидарията на храма е от ломен камък с хоросан за спойка. Размерите във вътрешността са 12,5 m ширина, 23 m дължина (с апсидата), 8 m височина на централния кораб и по 6,4 m на страничните

В интериора доминира богато резбованият иконостас, който е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков, като се вземат предвид общите характеристики с иконостасите в „Успение Богородично“ в Самоков, в Рилския и в Лопушанския манастир и в църквите в Берковица

Големите икони „Символът на вярата“ и „Акатист Богородичен“ на първите колони до иконостаса са на Михалко Голев и датират от 60-те години на XIX век, „Възнесение на Свети Илия с житийни сцени“ е на Димитър Сирлещов, а „Свети Атанасий“ – на Никола Доспевски. Наследство от по-старата църква, върху която е издигнат храма, са иконите „Света Богородица“ и „Христос Вседържител“ от проскинитариите, „Свети Николай“ от северната ниша на храма, както и „Архангел Михаил вади душата на богатия“ и „Въведение Богородично“. Те са от 1812 година и са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Сборната икона от 1818 година е дело на Димитър Молеров.

В 1882 година е изписан откритият трем, а през декември 1888 година завършва изписването и на храма. Автори на стенописите са банскалиите Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

15 КОМЕНТАРИ

  1. Usually I do not read article on blogs, but I would like to say that this write-up very forced me to try and do it! Your writing style has been amazed me. Thanks, very nice article.

Comments are closed.