Храмовете на Св. Николай в България

На много места по морето има изградени църкви, чийто патрон е Св. Николай. Храмове, които носят неговото свято име, има и в много други населени места.

Най-старият от тях се намира в Сапарева баня. Той е построен през ХІІ-ХІІІ в. и днес попада в центъра на градчето. При опит да се построи нова черква край него, през 1838 г. се разкриват стари основи и колони от голяма черква.

Според едно предание, малката постройка представлява гробница на известния по тези места феодал Никола. По-голямата църква е била съборена по време на турското робство, а малката най-вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, макар и да оцелява до Освобождението като руина.

Много стара е също и църквата „Свети Никола” в Елена. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, е известно, че по това време тя вече е съществувала.

Преданията разказват, че тук са се съхранявали множество ръкописни книги, които специално определен свещеник ги е пазил и раздавал за ползване. Един вид функционирала е като библиотека.

Но по Гергьовден на 1800 г. градът е нападнат от кърджалии и голяма част от тях са изгорели при опожаряването на храма. Четири години по-късно, тайно и без разрешение от турските власти, е възстановена в сегашния си вид от местните хора само за 40 денонощия.

А през 1817-18 г. е изографисана от известните за времето си еленски зографи Давид и Яков, на които помагали и стенописците Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. В нея може да бъде видян и един от малкото известни образи на св. Климент Охридски. При реставрацията й през 1966 година над северната врата е открита вградена каменна плоча с прекрасен релефен образ на патрона на църквата свети Никола.

Средновековна е и православната църква „Свети Никола“ в село Слокощица, Кюстендилско. Тя е съградена през ХVІ в. от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Изографисана е доста по-късно, през 1886 г., от Евстатий Попдимитров, родом от сeло Осой, Дебърско, намиращо се сега в Република Македония.

Над входа е изрисуван патронът на църквата свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.

Мелнишката църква „Свети Никола” е част от средновековния дворцов комплекс, разположен на хълма над малкото градче. Не е известно кога точно е построена, но се приема, че е възникнала през ХІ-ХІІ в., когато деспот Слав установява столицата си тук. Но уникалните й стенописи са датирани от ХІІІ в.

Една част от тях се съхраняват в Археологическия музей в София. Смята се, че храмът е функционирал докъм ХІХ в. и към 1929 г. вече е превърнат в руини. Тук е намерена една от двете най-стари камбани в Европа.

За т. нар. Борунска църква в Лом, носеща името на св. Никола се говори, че е издигната още по времето на цар Михаил-Асен (1246-1257 г.), за което свидетелствал някогашен каменен надпис. Именно в нея в средата на ХІХ в. е открито едно от първите килийни училища във Видинска епархия.

През турското робство тя се срутила и била възстановена през 1818 г. от ломския чорбаджия Цеко. Десет години по-късно обаче османците я разрушили, за да използват камъните от градежа й за изграждане на укрепления срещу наближаващите града руски войски. През 2006 г. този храм бе ремонтиран по проект „Красива България” и днес изглежда като нова.

Съвременните църкви у нас са много характерни със своите дърворезбовани иконостаси, но истината е, че те се появяват сравнително късно в православните храмове. Преди това са били разпространени зиданите иконостаси. Малцина знаят, че единствения запазен такъв в цяла България се намира в църквата „Свети Никола” в село Царевец, на няколко километра източно от Мездра.

Тя е разположена в общ двор с новата църква в центъра, изградена доста по-късно – през ХІХ в. Докато датировките фиксират изграждането на стария храм някъде към ХІV-ХV в. Тя е доукрепвана и достроявана през 1747 г., за което свидетелства надпис върху най-горния камък над вратата й.

Църквата „Св. Николай Чудотворец” във Велико Търново пък е известна с това, че в малката градинка в двора й се намира гробът на прочутия революционер Павел Бобеков. Под скромния барелеф, върху родопския гранит, е изсечен надписът: „Аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна”.

Тук през 1879 г. във взаимното училище към храма са проведени неофициалните събрания на Учредителното събрание по “Общонародния въпрос”, т.е. Съединението, с участието на депутати от Мизия, Тракия и Македония. Тази църква също е строена от Кольо Фичето, заедно с майстор Иван Давдата.

Не можем да не споменем и известната Руска църква „Свети Николай” в центъра на столицата, изградена през 1912 г. специално специално за нуждите на руските имигранти в София. Тя е издържана в типичен московски стил, а петте й купола са направени от злато. Камбаните са дарение лично от руския цар Николай II.

И тъй като храмът се управлява от Московската патриаршия, богослуженията богослуженията в него се извършват по стария стил и храмовият празник „Св. Николай” тук се чества на 19 декември.

Църкви, носещи името на свети Николай Чудотворец има още и в Русе, Сливен, Разград, Видин, Копривщица и в още десетки населени места у нас. Известни са и няколко манастира „Св. Никола” – в Арбанаси, край село Калугерово, Пазарджишко, Мъглижкия манастир… Което ярко свидетелства, че нашият народ дълбоко почита този светец и че той несъмнено е един от най-популярните у нас.

Източник: desant.net


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!