Урвичкият манастир “Св. Николай Летни – Чудотворец”

В летописната книга на Урвичкият манастир, познат още като Панчаревски манастир е записано как една нощ баба Бона Велинова, заедно с дядо Божил Коцев, баба Джуджа Коцева, баба Сава, баба Митра Донева от Панчарево, а според други източници и Стамен Велев и други селяни от Кокаляне и Панчарево, отишли в Урвич да нощуват сред гората.

Според статии от вестниците това станало в деня пред летния празник „Св. Никола“ в 1928г., когато Бона Велинова отишла в с. Панчарево, поканила за другарки бабите Сава и Спаса и заедно с тях отишла на мястото на манастира. След продължително молене на баба Бона се привидяло точно мястото, където е манастира.

Урвичкият манастир „Свети Николай Летни Чудотворец“ е разположен в местността „Урвич“ от землището на Панчарево, на 8 километра от центъра на селото, по посока Самоков. Самата обител е част от историческата местност „Урвич“ и лежи на северната страна на хребета „Средобърдие“ на естествена хубава поляна със западно изложение, гледаща към крепостта Урвич, Царичина скала и сумрачните склонове на Плана планина. Бил е в постоянна връзка със Средновековната крепост „Урвич“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“.

Целият хребет Средобърдие по времето на активното използване на крепостта е бил опасан отвсякъде с водите на река Искър, докарвани чрез дига и превръщайки го в непристъпен остров. По този начин крепостта е била обхваната отвсякъде с вода, с изключение на много тясна ивица на север, по посока на Царичина скала. Стръмните урви, гъстите гори, буйната река, отдалечеността от единственият голям път по това време – този от София, през Лозен и Пасарел за Самоков, всичко това е правело мястото на крепостта и Урвичкия манастир почти недостъпно и известно само на местното население.

„Св. Никола – Летни“ е един от 14-те манастира на Софийската Мала Света гора и в културно и духовно отношение е бил наразривно свързан с крепостта „Урвич“ и крепостната черква с които образували Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. Взаимовръзката „манастир – крепост“ била характерна за Второто българско царство, като подобни примери в това отношение били близките Кокалянски, Бистришки, Драгалевски и Германски манастири.

Не се знае кога точно е основан Урвичкият манастир (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен, а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерените при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на феноменалната баба Бона Велинова от село Григорево, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г.

Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи със средства на Атанас Господинов от Панчарево, а новата манастирска постройка, благодарение на доброволния труд на много панчаревци, които са отделяли от свободното си време и средства за това. Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка, и до момента не е изографисана. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола – Летни“ е действащ манастир. Празникът на манастира се отбелязва на 9 май.

Ктиторът на новата черква Атанас Господинов и Трайчо Стоилов, по време на строежа на новата манастирска черква – 1994г.Много панчаревци положиха доброволен труд при строителството на новата манастирска постройка

В България има много свети места, манастири и оброчища на името на Свети Николай. Оказало се, че при съединяването на не по-малко от три свети места с обща линия, то всички подобно прекарани лъчи се насочвали към основно свято място на този светец у нас – нос Калиакра с параклиса, свещения гроб и близкото село Свети Никола.

Ъглополовящата пък образувана от максималния ъгъл на всички лъчи и изведена от нос Калиакра, сочи към основното свято място за Свети Николай, а именно италианския град Бари, където се съхраняват мощите му. Известният Мрачки манастир, до село Пещера (Радомирско), Кладнишкия манастир (с. Кладница, Пернишко) и Урвичкия (Панчаревски) манастир, всички носещи името на Свети Николай са разположени на един лъч, насочен към основното свято място за светеца у нас – нос Калиакра.

Източник: pancharevo-bg.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!