Тайнството, скрито в скалните църкви край Иваново

Църквите и всички помещения край тях в местността „Писмата“ при с. Иваново образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство -XIII-XIV в. манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. „Висарионов патерик“. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

Ивановският скален манастир е недействащ и представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. Помещенията се намират на 32 м. височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Ивановската обител е най-известна от групата, скални манастири в Добружанския район. Църквите при Иваново са част от множеството скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода 10 -14в. превръщат долината на р. Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Скалният манастир обединява комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква (параклис „Св. арх. Михаил“), Кръщалнята, Господев дол, „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14в., изобилстваща от антични мотиви – голи женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др. Сред тях е т. н. врязан надпис на Иво Граматик, датиращ от края на 13в.

Главната църква в Ивановския манастир – „Света Богородица“ – е изсечена на височина 38 м. и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях могат да се различат сцените „Тайната вечеря“, „Влизането в Йерусалим“, „Св. Йоан Кръстител“, „Страстите Христови“, изображения на Апостолите и други светци. Запазени са ктиторските портрети на българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, както и на други представители на владетелските семейства. Интересен е и паралкиса „Господев дол“, които е сред най-богато украсените със стенописи помещения. В издълбания отвор се вижда „Благославящият Иисус Христос“, а в олтарната ниша са изобразени сцените „Успение Богородично“, „Възнесение Христово“ и „Слизане на Христос в ада“. В един надпис-изповед на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер.

Друга запазена църква в Ивановската скална обител, е т.нар. „Затрупаната църква“. Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II и това се потвърждава от портрета на царя, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце, което е традиционния начин за изобразяване на ктитори. Поредната църква в комплекса, наричана от местните просто „Църквата“ е била основана от цар Иван Александър. Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс през погледа на местните майстори.

Източник: blitz.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.