На тази дата Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.

На тази дата Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.


На тази дата 2-ри ноември през 1914 г. — Първата световна война:
Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повече то Велики сили обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история Повече от 15 милиона души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните Преди избухването на Втората световна война тя е позната като Световната война или Голямата война.
Непосредствен повод за започването на войната е Сараевският атентат на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили
Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.

Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италияпрез 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спряно след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.

Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918) в Сараево. Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност, убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили. Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.

На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.
Така един избегнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.
…….
От множеството куриозни аспекти на прелюдията към войната един от най-странните е, че в началото не се случва нищо. Вярна на своя стил, Австрия протака, отчасти защото Виена се нуждае от време, за да преодолее нежеланието на унгарския премиер Ищван Тиса да изложи на риск империята. Накрая той отстъпва и на 23 юли Виена изпраща на Сърбия 48-часов ултиматум с преднамерено неизпълними условия. Но със закъснението си Австрия губи преимуществото от първоначално преобладаващото възмущение от убийството.
…….
В продължение на цял месец след атентата австрийската дипломация се задвижва мудно. След това за по-малко от седмица идва лудият бяг към катастрофата. Австрийският ултиматум поставя събитията извън контрола на политическите водачи. Отправянето на ултиматума дава във всяка от големите страни начален тласък за необратима надпревара в мобилизацията. По ирония на съдбата сигналът за тази надпревара идва от единствената държава, за която мобилизационните програми нямат особено значение. Австрийските военни планове са останали старомодни, несвързани с бързината. За тях не е важно на коя седмица ще започне войната, стига австрийските армии рано или късно да са в състояние да бият Сърбия. Австрия е предала ултиматума си на Сърбия, за да предотврати всякакво посредничество, а не за да ускори военните операции. Австрийската мобилизация не застрашава друга велика сила, тъй като е необходим месец, докато бъде завършена.
… Парадоксът от юли 1914 г. е, че страните, които имат политически причини да влязат във война, не са си изработили неотклонни мобилизационни планове, докато народите с такива планове, като Германия и Русия, нямат политически причини да воюват.Екипът на patrioti.net Ви напомня този исторически факт дали България е била на погрешната страна или на правилната преценете Вие!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.