Слово за Чипровци и големия бунт на Северозападна България

Словото за Чипровци е произнесено през 1938 г. в Чипровския манастир, на тържествата по повод 250 години от въстанието.

Тогава юбилейната дата е отбелязана много тържествено – присъствали са министри, народни представители и председателят на Народното събрание Стойчо Мушанов, разказват от Държавен архив – Враца.

Публикуваме пълния текст на словото.

„Когато след дълго изгнание, Ботев спря парахода “Радецки” пред Козлодуй и със своята чета стъпи на българската земя, първата заповед, която той издаде, бе тая: “Всички да целунат майката земя”.

И когато днеска ние, малка група банатски българи, далечни потомци на този дивен край, идем да се поклоним пред костите на нашите прадеди, ние коленичим ничком и целуваме също с благоговение тази свята за всички ни земя, напоена с кръвта на нашите прадеди.

Уважаеми слушатели! Преди 250 години тука са живели мирно, тихо и щастливо жителите на тия балкани. Но това мирно и щастливо живеене е било само външно, привидно. Балканът пеел своята вековна песен. За тях тая песен е криела нещо тъжно, плачевно. Всички листи на всяко едно дърво е имал върху себе си като написана една дума, дума света, огнена, животворна…думата: “свобода или смърт”.

Българи и Българки! Тая дума отминала всяко щастие на този народ и преди да се яви оня великан, който със своите думи трябвало да събуди България – Атонският отшелник Паисий, един син на този кът разпространява, не само из България същия този вик за свобода и самосъзнание, но също из всички европейски държави.

И той е: великанът на великаните, най-горещият родолюбец между родолюбците пред чието име ние дълбоко се покланяме: великият, пламенният, възвишеният Петър Парчевич, Марцианополски архиепископ. Но уви! Всички тия свръхчовешки усилия за свободата, извършени от него и от малката шепа народ с пълна самоотверженост, бяха трагично потушени от турчина-тиранин. И въпреки че туй първо въстание излезе несполучливо, сигналът за свободата бе даден. Българите от идущите векове не останаха спокойни, докато не се сбъдна лозунгът на Парчевич и неговите съграждани – чипровчани: “Свобода или смърт!”

Българи и Българки! Днес, след 250 години, Балканът пак пее своята вековна песен; но тя не е вече жална, но ликуваща, защото ние добихме свободата. И в тоя велик ден ние всички се радваме, че се намираме в този кът, който е люлката на българската свобода.

Българи и Българки! Над тия балкани, над тия гори, витае и днес духът на великия Парчевич. Ние, банатски българи, потомци на тази земя, ние днес ви уверяваме, че ще пазим и ще браним тази самоотвержена преданост, тая беззаветна любов, тоя завет, нам предадени от Парчевич.

Като се кланяме дълбоко пред костите на тя велики герои, паднали първи за свободата на България и за тяхната Вяра, нека кажем от сърце: “Бог да ги прости, вечна им памет!”

(Вдъхновено слово, произнесено от отец д-р Евгений Босилков на панихидата за падналите чипровски въстаници в Чипровския манастир на 7 ноември 1938 г.)

Източник: severozapazenabg.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.