Село Осмар на кръстопътя на историята и в центъра на важни събития!

Село Осмар е малко селце, скътано в подножието на древни хълмове – на 14 км южно от град Шумен, прекрасно съчетало в себе си многовековна история с опияняващо – горчивите тайни на пелина. Дори неволен поглед върху картата на България, ще забележи стратегическото разположение на селото между двете стари столици – Плиска и Преслав.Именно заради същото това разположение, Осмар често се оказвал на кръстопътя на историята и в центъра на важни събития.

Някога, в този район били издигнати резиденциите на българските ханове, а доказателствоза това, са намерените в близост до днешното село Хан Крум руини от аула на хан Омуртаг, както и прочутата колона с Чаталарския надпис. Разбира се, материалните факти за това, че българската държава води началото си от земите край гр.Шумен, са много повече. Вероятно по тази причина, от тогава до наши дни, тук – така ревниво пазят идеала за националната идентичност на българина.

Съществен дял в историческия ход на събитията се пада на разпространеното в края на 13-ти и началото на 14-ти век християнско учение исихазъм, последователите и привържениците, на което са открили в околностите на село Осмар благоприятна територия за заселване, собствено развитие и живот. Днес, голяма част от десетките отшелнически манастири от времето на Второто българско царство остават загадъчни, труднодостъпни и скрити за човешкия поглед. Много от тях не са устояли на природните стихии, тъй като монасите използвали за жилища предимно пещери, естествено образувани в меки варовикови скали, но и лесно разрушими. И все пак, силното енергийно излъчване, обвързало това място с многовековната ни история и традиции, може да се почувства на около 3 км северно от с.Осмар – в живописния Осмарски боаз, образуван от течащата през него Осмарска река.

Скалните манастири са разположени върху доста стръмен склон, в дъното на боаза, който местното население с право е нарекло Манастирската долина. Най-големият и добре запазен манастир е Костадиновият манастир. Издълбан на височина от 9-10 метра в отвесна скала, достъпът до него е улеснен чрез специално изградената дървена стълба. Предполага се, че в миналото се е наричал “Св.св.Константин и Елена”, но исторически данни за това липсват. Още с влизането вътре, в манастира могат да се откроят олтар и фрагменти от стенописи. По сведения на първия изследовател на тази скална обител – Карел Шкорпил, изображението е било на светец с ореол и бяла брада.

Непосредствено над Костадиновия манастир, всеки турист неочаквано попада в плен на едно изключително природно творение, наречено заради формата и вида си – “окото” или още – “халката”. На около стотина метра източно от Костадиновия манастир, се намира друг скален манастир – Диреклията. Причината да бъде наречен така, вероятно идва от издялания при входа му стълб – от турската дума дирек.Тази скална обител обаче, макар и само на десет метра височина, е непристъпна без специални съоръжения. Въпреки това, комплексът от скални манастири в Осмарския боаз си остава един от най-известните и най-посещавани от туристите маршрути. Причината за това е лесният достъп, посредством маркирани пътеки, както и многобройните – добре оформени с чешми и навеси, места за пикник и отдих в подножието на Шуменското плато, част от което е и Осмарският боаз.

Днес, заедно с древното си минало и история, шуменското село Осмар привлича гости и като символ на винопроизводството по този край. Заобиколена с обширни лозови масиви, избата на селото не престава да поддържа стародавната традиция за производство на прочутото горчиво вино “Осмарски пелин”.

В селото и региона битува легенда, че когато кан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята, запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар. С това хората обясняват превъзходните качества на произвеждания там „Пелин“, твърдейки, че се произвежда по рецепта и технология, останали от времето на Първата българска държава.

Източник: guide359.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.