Роженският манастир – един от най-интересните религиозни и културни центрове на България

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.

Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира „Богородица Розинотиса“ (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален – т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх – привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.

Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е, тази реконструкция да е била осъществена в началото на XVII век. За това свидетелствува 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата. Самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).

Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.

Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн „Достойно ест“ в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727“. Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.

В наоса на църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист – този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога – слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.

Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват „Богородица Елеуса“ и храмовата икона „Св. Безсребърници“ от 1776 година. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво – т.нар. „Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.

Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50×4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир, от църквата „Св. Георги“ в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части – пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са „Христос Вседържител“, „Богородица“, „Св. Йоан Предтеча“ и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса. Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. „Малък роженски иконостас“, в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват. Тук многоцветието е изоставено, за да се постигне силен ефект с играта на светлината и сенките, с виртуозното използуване на пластичните и пространствените възможности на резбата. Стиловите особености на този иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир с манастирите на Света гора.

За тези връзки свидетелствува и патриаршеският сигилий от 1761 г., в който се изтъква зависимостта на Роженския манастир от светогорския манастир Ивирон, а в края на века – голямата Богородична икона, пазена в специален кивот в параклиса „Св. Безсребърници“. Иконата е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана „от ръката на Яков, монах Иверски“ в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.

Следваща по значение сграда в манастирския комплекс е Трапезарията, вградена в югоизточното крило на манастира. Проведените реставрационни работи показаха, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с апсида, е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити бяха стенописни композиции и фрагменти „Тайната вечеря“ в апсидата, сцената „Св. Пахомий и ангела“, цикълът на „Богородичния акатист“ и др., които дават възможност да се реконструира иконографската програма, типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век. Изяществото и одухотворената красота на образите, ясната и уравновесена композиционна структура на сцените, светлият колорит, изграден върху съчетания меки пастелни тонове говорят за високите художествени качества на тези стенописи.

Към манастирския комплекс се отнася и Костницата, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква – гробница, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите манастирски братя. Горният етаж, предназначен за богослужение е украсен със стенописи. Запазеният ктиторски надпис сочи, че те са създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662 година. Тук намираме сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека. Този цикъл от 12 сцени е един от най-ранните и най-пълните в монументалната живопис на Балканите. С голямото преустройство на Роженския манастир през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в. (и за българската възрожденска архитектура) са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило. Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в манастира. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Много от тях са с ктиторски надписи на гръцки и български език, с дати от периода XVII-XIX в., и дори с подписи на зографи, което говори за това, че по това време Роженският манастир продължава да бъде най-значителният духовен център в околността. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев „Манастирите в България“, Издателство „Спектър“, София, 1992 г.


Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!