Рилският манастир – многовековният център на българската вяра и култура

Християнската вяра безспорно е един от основните фактори, допринесли да се съхрани българската идентичност през многовековната ни история.

Тази опорна функция личи особено силно в моменти на изключителна трудност като османското иго. Център на християнството по това време са многобройните църкви, манастири и параклиси по българските земи, голяма част от които са съхранени и до наши дни благодарение на всеотдайния труд и нескончаемата вяра на народа.

Най-голямото средище на духовна дейност си остава Рилският манастир.

Той се намира на 1 147 м надморска височина в сърцето на Рила, Югозападна България. Историята на Рилският манастир започва през X век, когато монахът Иван Рилски решава да избере отшелничеството като път към постигане на единение с Бога.

Оттеглянето на светеца и заселването му в горите на Рила се смята за начало на основаването на Рилския манастир.

По-късно мястото се превръща в културно и духовно средище на цялата българска държава. То претърпява многократни преустройства, за да достигне до величествения вид, в който го виждаме днес.

През XIV в. с дарителската помощ на протосеваст Хрельо Драговол манастирът е преобразен в солидна постройка с изящна вътрешна архитектура и декорация. По-късно по-голямата част от приноса на ктитора е загубена поради многобройните разрушения вследствие на турски нападения.

Днес единствено кулата, известна като Хрельовата, е останала от щедрото дело на Хрельо Драговол.

Българските владетели също оценяват значението на Рилския манастир за духовната сплотеност на народа. Царете Иван Александър и Иван Шишман отделят значителни средства за подкрепа и развитие на светата обител.

Благодарение на тяхната помощ и на усърдния труд на поклонниците Рилската обител достига своя най-голям възход в периода между XII и XIV век. С турското нашествие обаче святото място става обект на множество нападения. Следват няколко века на непрекъснато разрушаване и престрояване.

През този дълъг период на трудности за целия български народ манастирът продължава да извършва основната си функция – да съхранява християнската вяра и българската идентичност. Особено силно тази мисия е развита в периода на Възраждането, когато дейността на манастира се концентрира в зараждащата се идея за национална свобода – както от османската власт, така и от влиянието на гръцката патриаршия.

Възраждането е и периодът, през който сградата претърпява изключително развитие в архитектурно отношение. Тогава с финансовата подкрепа на заможни българи от всички части на страната манастирът е преобразен. Бързо той е превърнат в истински пример за върховно строително майсторство и естетическа култура на възрожденските зографи и занаятчии.

Днес тази красота е съхранена и всеки може да й се възхищава. Световното признание идва през 1983 г., когато манастирът е включен в „Листата на световното културно наследство“ – една наистина рядка чест. Манастирският комплекс е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно културно значение.

Днес светата обител е превърната в музей, като всички културни богатства, съхранени през вековете, са свободни за достъпа на посетители. Богатият инвентар от дърворезби, стенописи, каменни пластики и ценни книжа, с които Рилския манастир разполага, и до днес е непрестанно допълван благодарение на множеството дейци, вложили труда си в съхранението и обогатяването му.

Ако още не сте имали удоволствието да се разходите в дворовете на умиротворяващия Рилски манастир, съветваме ви да го направите възможно най-скоро. А за спомен можете да си купите различни артикули като броеници, светена вода, икони и автентични български глинени съдове, с които да пренесете част от духовното богатство у дома си, въпреки че със сигурност част от него ще остане и в сърцето ви.

Източник: bulgarianhistory.org


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!