Рашов дол – памет и величие

За него Рашов дол малко е писано и още по-малко се знае. Но когато човек дойде тук и пристъпвайки, впие поглед в зеления скут на клинообразния планински дол, заслуша разказите на лютибродчани, предавани от поколение на поколение, превърнали се в незабравими и вълнуващи легенди, пред очите му оживява цяла епоха. И разбира какво огнено-метежно и величаво е било онова размирно и драматично време. Стръмната зелена пътека, която извежда от минаващата тук софийска железопътна линия към овчарската колиба на баба Мария Цоловска, прилича на същинска триумфална арка. Цялата околна местност на тази 300 или 400-метрова алея е обрасла с борови дървета, свинака, габър и булченско венче.

Историята сочи, че в тревожните майски дни на далечната, но незабравима 1876 г., разбитата във Врачанския балкан Ботева чета тръгнала да търси спасение отвъд река Искър. Предвожданите от члена на щаба на четата борец старозагореца Георги Апостолов, с оцелелите от кървавия бой 14 храбреци стигнали до Чуклето, голяма варовикова скала в дола и зърнали малка каменна кошара. В уморените от тежкия и трудно проходим път и тревожния и драматичен бой в оцелелите четници пробляснала надежда, че може да си починат и съберат сили в това скрито и забутано място. Турската орда обаче била по следите им. По тесния брод на Искър командваните от жестокия Джамбулет паша кръвожадници преминали с лодка бързея и се отправили смело към затворения дол.

…Ведър и чист бил денят. След неспокойната нощ бунтовниците се надявали, че безпрепятствено ще преминат голямата река в широкото й разливище и ще се укрият в по-безопасни гористи места. Бухналата в зеленина природа, като че ли живяла с трепетите на смелите храбри чеда. Първите лъчи на майското слънце блестели в брилянтните капчици на росата, а оцелелите от боя в Балкана четници вървели, вървели… Къде ли са тръгнали? Мил и скъп е животът! Чули се изстрели – един, втори, трети… Турските аскери заели позиция на отсрещния бряг. В посока от каменните Ритли червенеели фесове. Били многобройни.

– След мене, братя! – извикал гръмогласно Апостолов, като видял, че са попаднали в клопка.

Всички хукнали през камънаци и тръни по обратния път. Но къде ще бягаш из тези сипеи и гъсти долове? От двете страни мястото е непристъпно. В оня страшен миг, когато сърцата тръпнели от надвисналата опасност, а мислите летели като куршуми, четниците решили да се укрият в овчарската колиба, където видели овчарчета. Ордата обаче ги забелязала и се втурнала към кошарата. През реката прииждали все повече турски злосторници и кръвожадни войници, които заградили с телата си пътеките към Ритлите, Високата поляна и Усадо. Разразил се жесток кървав бой. Мястото, откъдето отчаяно стреляли бунтовниците, се превърнало не само в укритие и крепост, а и в голяма мишена на жестоката битка. Тук били и двете овчарчета, невръстни юноши, които избъркали качамак и сварили мляко на изгладнелите и изнемощели от дългото скитане из стръмната планина четници.

Когато Джамбулет на кон и с извадена в ръце сабя извикал: „Така се сече комитска глава“, куршум смъртоносно го прострелял и той безпомощно се строполил на земята.

– Така се убиват подтисниците черкези!“ – извикал прострелян в боя и облян целият в кръв четник.

Никой не научил и не знае колко е продължил този последен бой на разбитата в Балкана Ботева чета. В каменната кошара на баба Мария Цоловска животът гаснел подобно на въглен в жарава – бавно и мъчително. Какви ли мисли в онзи тревожен ден са вълнували 23-годишния Георги Апостолов, на който военният командир Войновски възлага голямата задача да предвожда по спасителния път през река Искър към Тетевенския балкан първото от трите отделения на Ботевата чета. Като секретар този млад човек се грижел за набавяне на оръжие в Гюргево и Букурещ. Доверили му се да подготвя преминаването на Дунава. Този старозагорец бил сред най-дейните участници в овладяването на кораба край Козлодуй. Младият борец и революционер вложил много амбиция, ентусиазъм, воля и енергия. Но в поляните на стръмния Рашов дол идва трагичният край на живота му. След драматичен бой на другия ден – 3 юни (нов стил), на Минов ток, са изложени и поругани отрязаните глави на убитите по жесток начин Ботеви четници. Озверените турски башибозуци заклали и двете деца – юношите Герго от Кьопчевите и Петко от Цоловските. Имената им и днес, след толкова много години, остават безсмъртни и сияят като светли символи в историята на борческото село Люти брод.

По-късно се научава, че само двама от четниците успели да излязат от зловещия капан и да се спасят.
Времето било страшно и тревожно. Дни наред набучените глави на смелите бунтовници били разнасяни от злосторниците черкези през селата до сегашния град Ботевград. В двора на църквата в село Скравена местните хора погребали телата на убитите четници.

В историческия и свещен Рашов дол отекнало последното ехо от героичното и славно Априлско въстание. Край уникалното с природните си красоти и с борческата си история живописно село Люти брод, е романтичният край на легендарното хайдутство, развяло най-напред зеленото атлазено знаме на сливенската Агликина поляна, с крилатия девиз: „Свобода или смърт“. В това неизвестно преди планинско усое, между скалистите зъбери на Мала планина и шумящия бързоног Искър, се събират трите финала на националноосвободителната борба – хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета.

На 3 юни всяка година в романтичните поляни на Рашов дол, до възстановената овчарска кошара на баба Мария Цоловска, се събират стотици хора – почитатели на едно безсмъртие. Устройват се различни тържества възпоменания за едно свещено дело.

Илия БОРИСОВ

Източник: duma.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.