Раковишкият манастир „Св. Троица“

Раковишкият манастир „Света Троица“ е разположен под връх Черноглав (на 858 м. надм. височина) в Западния Предбалкан. Намира се между селата Раковица и Киреево, община Кула, на 4 км северозападно от с. Раковица, почти на границата на Р. България със Сърбия.

Няма запазени документални сведения за неговото историческо минало. Отново, ако може да се вярва на народните предания се счита, че построяването му е по времето на Първото българско царство, разоряването му – след 1396 г. от османските турци. На няколко пъти Раковишкият манастир е подновяван и опожаряван от турците. Дълго време бил запустял, докато в сегашния си вид той е възстановен от свещеника Герасим през 1825 г. За него народното предание разказва, че през време на известно въстание той убил жената и детето си, за да не паднат в ръцете на турците, понеже не искали да избягат с него в Германия. После той се върнал и отишъл в Рилския манастир, където се изповядал и изповедникът му наложил “канон” да издири и възобнови три манастира. Този “канон” свещеник Герасим изпълнил като възобновил манастирите “Св. Троица”, “Св. Богородица” (около Княжевац или Зайчар) и трети – някъде в Предбалкана. Когато манастирът бил готов и църквата му осветена от архиепископ Герман, както това се вижда от един надпис в него, ктиторите му отворили в него училище, за да приготвят кандидати за свещеници, които да заменят гръцките такива, но това училище съществувало за кратко време.

Запазен надпис свидетелства, че през 1825 г. църквата е обновена от Тревненските живописци Къню Захариев и Досю Коев. Малко по късно, през 1848 г., в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. В памет и за прослава на подвига на загиналите въстаници през 1850 г., в двора на манастира е издигната нова внушителна църква през 1943-1944 г. с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Манастирът представлява комплекс от две черкви, жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на ХІХ век притвор. През 1979 г. и 2005 г. ценните стенописи са реставрирани. Интересна и вълнуваща е живописта в манастирската църква. Наред с Исус Христос, Апостолите, Св.Богородица, Св. Св. Константин и Елена и още много светци и просветители, върху стената е пропълзяла огромна огнена змия. Всъщност тълкуването е, че това е огнена река, която е потекла от страшната раззинала уста на змей, символизираща ада. Извитото тяло на змията е опасано от бяла лента, на която са изписани греховете човешки.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ. Храмовият празник на манастира е Петдесетница.

Източник: montana-vidin-dolj.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Comments are closed.