Радон Тодев: „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“

Надали в историята на България има друг такъв пример на героизъм и саможертва (думи, които в наши дни звучат доста странно) както постъпката на войводата Радон Тодев от Банско и неговите четници.

Годината е 1903, месецът е септември. Илинденското въстание е избухнало в земите на цяла Македония – от Разлог и Банско, та до Смилево, Битоля и Охрид. Малко след тях пламва Преображение и Одринско. Загниващата вече османска империя е насочила стотици хиляди редовна войска аскер за унищожаването на разбунтувалия се народ. За да се потвърди максимата, че змията, когато умира отчаяно хапе. Започват да горят едно след друго български селища из цяла Македония. Кервани с каруци покъщнина и мъже, жени и деца зад тях се проточват на десетки километри на север, към майката България, която приютява бежанците. На младият учител от Банско Радон Тодев, станал войвода на 70 комити е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.

Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Пожеланата служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител:

“А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” : „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.

Радон Тодев е роден в 1872 година в Банско. Принадлежи към знатния бански род Тодеви. Учи в родното си място, после в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва тогавашния IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека Радон Тодев води сражение с многократно превъзхождащ ги по численост османска войска, охранявайки изтеглянето на хилядно християнско население от подпалените села на разбунтувала се Македония. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След петчасово ожесточено сражение 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Жертвите на аскера са 90. Освирепелите османлии садистично оставят телата на загиналите герои дни наред да бъдат осквернявани от чакали и хищни птици. Но животът на хилядите бежанци е бил спасен – колоната вече е била преминала тогавашната граница към майка България. Четниците загиват така както са се заклели в черквата преди да тръгнат към своята Голгота.

От четата остават живи 43 човека, за да разказват на деца и внуци за подвига на своите събратя. Заедно с четата на Радон Тодев в сражението участват и двама журналисти: Ромуалд Григориевич Пржвалски–поляк и Пьотр Николаевич Орловац–руснак. Оттогава местността, където се е водило неравното сражение се нарича Радонова пусия.

Песен за Радон войвода

Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце айдушко,
де джиди санце айдушко.

От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.

Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско ?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско ?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.

Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки !
когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси.

Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско. 

Източник: e-79.com, zelas.blog.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.