Първите детски списания у нас се появяват през XIX в.

На какво са учели децата и подрастващите първите ни списания за малчугани, отпечатани през XIX век? Как авторите им са вдъхновявали малките да бъдат любознателни към историята, географията, как са ги поучавали да уважават родителите си, да обичат Родината и родния край?

Детската литература и периодика са предшествани от учебникарските издания. Според записките на книгоиздателя Христо Г. Данов, само за 13 години (от 1861 до 1874 г.) са издадени и продадени общо 549 947 книги, 494 411 от които учебна литература.

Всичко започва с „Буквар с различни поучения”, по-известен като „Рибен буквар”, с който д-р Петър Берон поставя началото на родното ни детско книгоиздаване. Букварът излиза през 1824 г. в Брашов и дължи името си на изобразените на последния лист кит и делфин.

Но бащата на българската литература за деца е Петко Р. Славейков. Той издава множество буквари и читанки, а през 1852 г. съставя и първия ни поетичен сборник за малките читатели, озаглавен „Смесна китка”. Негово дело е и първото българско периодично издание за деца „Пчелица или ред книжки за децата” (1871 г.), от което излизат седем броя. В него за пръв път са публикувани детски приказки.

Като цяло XIX век е векът на българското Просвещение, затова почитта към образованието е сред основните доминанти в националната детска литература, посочват изследователите.

Още в средата на века Славейков възнамерява да издава списание за деца, но заради събитията около Кримската война идеята пропада. Намеренията му се осъществяват около 20 години по-късно. Първият брой на неговата „Пчелица или ред книжки за децата“ се появява в собствената печатница на в. „Македония“ в Цариград. Всички от излезлите общо седем броя съдържат по 16 страници. Името на изданието идва от публикуваното в края на първата книжка стихотворение за пчеличката.

Задачата, която Славейков си поставя с отпечатването на четивата, е те да бъдат „кърма здрава и полезна“ за нравственото израстване на децата. Той обяснява на малките читатели ползата от хубавите книги и вредата от лошите четива, като ги сравнява с добрите и лошите другари.
Автор на всички публикувани материали – стихотворения, приказки, басни, гатанки, пословици, описания, поучителни статии и анекдоти – е самият Славейков. А темите, които се засягат в изданията, са от областта на етиката, географията, историята, зоологията, ботаниката, физиката и художествената литература.

Ето и някои от заглавията на т.нар. „поучителни статии“ – „Почитайте родителите си“, „Съвет от баща на син“, „Характерът на истинския човек“, „Длъжност към старите“, „Мисли на благоразумното дете“, „Послушанието и наказанието“, „Имай добра съвест“ и пр.
Особено важно място заемат историите с нравствено съдържание, в които се проповядва любов към България и родния край и трудолюбие. В поредица от статии Петко Славейков разказва за славното минало на Отечеството, приучавайки малките читатели към родолюбие. В „Завръщане в Отечеството“, публикувано в книжка 7, той отбелязва:

„Человек има една майка рождена и една само Родина. Нашето Отечество, нашата Родина е майка България… Прекрасна е нашата Родина – високи гори зелени, дълбоки води студени, широки, равни полени“.

В друга серия от статии Славейков разказва на децата за растенията и животните, за далечни държави и непознати градове, за велики личности, за научни открития и любопитни факти – например как работи компасът, за светлината и човешкия род, за хляба…

В „Понятия за земеописание“ се разглеждат пък такива въпроси като „Земята стои ли на едно място или ся движи“, „Каква е Земята на образ“, „Какво нещо е оста на Земята“, „Колко е височината на най-високите планини на света“ и т.н.
След Освобождението списанието е възстановено и много български деца четат неговите родолюбиви книжки. През 1915 г. „Пчелица“ вече излиза под редакцията на софийския учител М. Д. Николов и се печата от Христо Трънков. До 1944 г. се появява два пъти месечно – на 1-во и на 16-о число. Годишният абонамент струва 6 лева.

Година след излизането на първата книжка на Славейковото издание, отец Матей Преображенски издава „Нравоучителни приказки”, а Георги Живкин се опитва да прави детско литературно списание във Виена, озаглавено „Книжовен имот за децата”. Той успява да отпечата два броя, съдържащи дълги разкази с нравоучително съдържание.

Постепенно текстове за най-малките започват да се включват и в голяма част от периодиката ни за възрастни. Така например първият превод на „Чичо Томовата колиба” е включен като приложение на сп. „Български книжици” през 1852 г., а „Робинзон Крузо” – през 1869 г. „Детска библиотека”, издадена през 1871-1875 г. в Букурещ от Любен Каравелов, пък е първата поредица у нас, предназначена специално за децата. „Разкази за водата и нейните свойства” на Каравелов се счита от някои изследователи за първата ни повест с научнопопулярен характер.

След Освобождението нараства броят на обнародваната детска литература. През 1884 г. Цани Гинчев издава в Русе „Стихотворения и приказки”.

Успехът на детската периодика идва през следващите години с развитието на образованието и благодарение приемането на законите за народното просвещение и за печата. Така през 90-те години на XIX век се появяват няколко много успешни списания и вестници, от които най-дълго излиза „Младина” (1891-1915), след това „Звездица” (1892-1914). По-кратък е животът на вестничетата за деца и някои от тях излизат само в един брой – „Здравец”, „Детска беседа”, „Пеперудка”. Други, като „Лястовичка” и „Слънчице”, са приложения на списания. Макар и излизало само една година, „Чавче” на Елин Пелин (1913-1914) е сред най-добрите периодични издания за деца.

Някои изследователи приемат книгата с разкази „Воловарчета” (1896) на Цанко Церковски за първата самостоятелна публикация на проза за деца у нас. Две години по-късно Христо Г. Данов издава „Детски приятел: Разкази за деца от 9 до 16 г. възраст” на Цоньо Калчев.

Първата ни стихосбирка за деца е„Детска гусла 40 стихотворения за ученици от народните училища. За в помощ на нагледното обучение” (1880) от Васил Попович, отпечатана в издателството на Христо Г. Данов. Издателят Драган Манчов пък пуска „Стихотворения за малки деца” (1883) на Иван Вазов, които само до 1894 г. са преиздадени седем пъти и поставят началото на канона в детската ни литература.

През 1896 г. за повишаването на читателската култура на учениците е съставен първият препоръчителен списък за извънкласно четене. Той включва 402 заглавия, сред които са тези на Иван Вазов, Шекспир, Стоян Михайловски, Тургенев, Гогол, Толстой, Константин Величков, Майн Рид.

През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски приема първия у нас Закон за детската книга. Той позволява отпечатването на книги и детска периодика да става само с разрешение на Министерството на народното просвещение. Забранено е неморалното и партийно съдържание, прокламирането на омраза, разделение, ненавист сред децата, като всяка година държавата залага в бюджета си перо за награди и субсидиране на най-добрите произведения за деца и юноши.

Камен Колев


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!