Първата произведена у нас бира датира от преди 166 години!

Официално първата произведена у нас бира датира от преди 166 години. Тя е дело на унгарски емигранти, доведени от Лайош Кошут в Шумен.

Веднага добавяме, че всъщност става дума за добре забравеното старо питие по нашите земи. Древният хронист Архилох (712-664 г. пр. Хр.) пише за производството на бира като тракийски обичай. Самото наименование „бира“, вероятно дадено от нахлулите по нашите земи славяни, произлиза от думата „пир“.

Специалистите са приели, че началото на бирата е поставено преди около 10 000 години и за нейна родина се смята Древен Египет. Сведения за бира от онова време има и в Месопотамия. Автохонното население по нашите земи е дошло през Босфора от Египет и Месопотамия. Народната памет е пазила този произход хилядолетия и през 16 век е записано от пътешественика из Балканите полския шляхтич пан Мачей Стрийковски. За разлика от египтяните, при които бирата остава на място, българите в своята уникална несрещана в други народности сухопътна одисея, започнала преди 8 хилядолетия след гигантския катаклизъм по Черноморието, наречен Големия потоп, оставят следи и от своята култура и бит, както и питието, навсякъде, откъдето минават – Шумер, Акад, Индия и Китай, Сибир, Кавказ, Волга и Дон…

За бира се пише в шумерски текстове. В третото хилядолетие преди Христа в Сирия вече се произвеждат според древни хронисти няколко вида бира. А за връзката на старите българи със Сирия разказва изтъкнатата наша етнографка Сава Костова.

Тя посетила стар манастир в Майлюля, където се говорело на езика от времето на Иисус Христос. Когато й пуснали записана песен така, както се е изпълнявала преди 2000 години, тя възкликнала: „Та това е българска народна песен!“ Вървейки по следите на бирата, стигаме до изследвания на археолози, установили първи химически сведения за питието при разкопки в Иран. Близката връзка на иранци, афганистанци и българи е доказана отдавна, личи си дори от стотиците еднакви думи в езиците на трите народа.

Сведения за бира има и у китайски хронисти отпреди 3 000 години, когато съседи на Китай са старите българи, от които там са взели и календара, и медицината, и нестинарството, и виното.

Иначе в Европа за първи път за бира пише един каролински абат през 822 г. Следващото документирано сведение е чак от 1067 г., оставено от Хилдегард.

С малко повече логика на патриоти можем да свържем сведението на каролинския абат с далечния 8 век, в който името на България се разпространява с уважение из цяла Европа след обявяването на кан Тервел за светец поради това, че спасява Стария континент от нашествието на мюсюлманите. В ония години популярен е и кан Крум, като следи от тази популярност остават векове наред и личи и от театралния живот на Западна Европа, в които български мотиви не липсват.

Вероятно обаче в европейската бира в началото не присъства най-важният компонент – хмелът. Но по нашите земи по рецептата, преминала хилядолетия, го виждаме в записките на чеха Иржи Прошек. През 1873 г. той работел по Баронхиршовата железница. Наблюдавал българи, които накисвали ечемик, оставяли го да покълне, изсушавали го, добавяли гореща вода и див хмел, следвала естествена ферментация и охлаждане и бирата била готова.

Първи сведения за употреба на хмел в производството в Европа се намират едва в закон от 1516 г. в Бавария, в който изрично се нарежда в производството на бира да се включват само вода, хмел и ечемичен малц.

Борис ЦВЕТАНОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.