„Приятелски“ бомби от американски самолети убиват хиляди мирни граждани в София

На 10 януари 160 англо-американски бомбардировача засенчват небето над София. Сирените вият пронизително. През този ден над нашата столица се изсипват 1200 бомби…

За първи път София и Кюстендил са бомбардирани от югославски и английски самолети през април 1941 г. Понеже зенитчиците ги посрещат с ожесточен оръдеен и картечен огън, те пускат бомбите си над гарата в Кюстендил, която се намира в покрайнините на града, и над Божурище, Владая и Княжево.

И това е при положение че България не е във война нито с Югославия, нито с Англия.

Истинските бомбардировки над София започват през ноември 1943 г. от англо-американската авиация. По настояване на Хитлер правителството на Богдан Филов е обявило война на САЩ и Великобритания, като германците казват, че тя ще бъде символична. Чърчил и Рузвелт обаче не смятат така. Те нареждат на своите ВВС да нападнат България.

Първата бомбардировка е на 14 ноември 1943 г., когато 40 бомбардировача изсипват 160 бомби над Слатина, Ситняково, а някои от тях падат край Орлов мост.

Задачата им е била да ударят Военната академия, но бомбите не попадат в нея. Вместо това са срутени 190 къщи, а други 120 са сериозно повредени. Убити са 65 мирни граждани и са ранени 210.

Зенитчиците улучват един американски и два английски самолета, но те успяват да се изтеглят, а само един пада там, където сега се намира зала „Фестивална”.

Следващата голяма бомбардировка е на 10 декември 1943 г. Тогава 60 бомбардировача връхлитат над София и хвърлят своя смъртоносен товар над нея. Целта им е да ударят Народното събрание и университета „Св. Климент Охридски“, а по възможност и храма паметик „Св. Александър Невски“.

Над българската столица обаче вече падат мъглите и няма добра видимост за самолетите. Те изсипват бомбите си в района на гара Подуене и северните предградия. Във въздушен бой загива капитан Павел Павлов.

Особено драматични събития се разиграват при бомбардировката на 20 декември. Тогава даваме две свидни жертви – подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендата на българската бойна авиация поручик Димитър Списаревски.

Поради лошата метеорологична обстановка бомбардировките са временно прекратени.

Те се възобновяват на 10 януари 1944 г.

Тогава 160 англо-американски бомбардировача засенчват небето над София. Сирените вият пронизително. Хората се спускат в мазетата, защото смятат, че там ще са в безопасност.

През този ден над нашата столица се изсипват 1200 бомби. Целта на нападението е да се ударят дворецът, германското и италианското посолство. За щастие на софиянци завалява обилен сняг, видимостта е намалена и затова бомбардировачите изсипват товара си на посоки.

Унищожени са 8 жилищни блока, 95 къщи, повредени са трамвайните линии в района на паметника на Васил Левски, заедно с 15 мотриси, които са се движели в това време по тях.

Една от най-мащабната бомбардировки става на 31 януари 1944 г. Тогава небето буквално се закрива от 180-те бомбардировача. Когато започват да пикират, ревът на моторите им всява ужас и паника сред населението. Но това е само началото.

Когато свищящите аероплани пускат бомбения си товар, София потъва в развалини и пламъци. В този ден напълно е унищожена улица „Търговска“, която е една от най-любимите на столичани. Сериозно поражение е нанесено на трамвайното депо на бул. „Мария Луиза“, Централната гара, халите и намиращите се около тях сгради.

Като по чудо са незасегнати черквите „Св. Неделя“, „Св. Петка“, „Св. Николай Чудотворец“ и хората смятат, че върху тях се е разпростряла Божията закрила.

Унищожени са обаче множество административни и частни сгради. Убити са 2650 души, а други 3160 са ранени. Правителството се премества в Чамкория и призовава населението на София да се евакуира. Над 170 000 от тогавашните 320 хиляди жители на столицата я напускат и търсят спасение в провинцията.

В същото време по улиците плъзват мародери и полицията с драконовски мерки се опитва да се справи с тях. На униформените и цивилните служители е разрешено на място да разстрелват заловените в кражба на имущество от изоставените домове.

Макар и с по-малка сила, бомбардировките над София продължават и през февруари и март. Тогава Георги Димитров иска среща със Сталин и го моли да упражни влиянието си пред съюзниците да прекратят бомбените атаки, защото от тях страда мирното население, а не тези, които са обявили война на САЩ и Великобритания. В телефонни разговори с Чърчил и Рузвелт Сталин успява да спре бомбардировките.

На 6 април 1944 г. англо-американски самолети отново се появяват над София, но вместо бомби, разпръскват листовки, в които българите се призовават да смъкнат правителството и да изгонят германците от страната.

Повечето хора се страхуват да ги вземат, но активистите на ОФ ги събират и ги пускат в пощенските кутии на малцината останали в полуразрушената столица, а заедно с тях и своите позиви.

В България назрява революционна ситуация. Регентството и правителството са компрометирани. На повечето хора вече е ясно, че поредният опит за обединяване на България в териториално-етническите й граници е пред провал. Така заревото от бомбардировките през 1943-1944 г. се превръща в гибелно за управляващите.

доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...