През 1688 г. цяла Северозападна България се вдига на оръжие

През 1663 г. турците претърпяват голямо поражение при Виена, нанесено им от полско-австрийските войски.

Победителите преминават в настъпление и наближават българските земи. Това поражда надежди у поробеното население и то масово се вдига на бунтове.

През 1688 г. цяла Северозападна България се вдига на оръжие. Смята се, че около 20 хил. души в Северозападна България хващат оръжието.

В Чипровци и околностите отдавна очакват този момент. Още от 1630 г. църковните и гражданските първенци осъществяват връзка с владетелите на Централна Европа и Ватикана. Трябва да се има предвид, че Чипровци е с облагодетелстван статут в Османската империя.

Поради това, че то е рударско селище още от времето на Второто българско царство, се смята за лично владение на султана, освободено е от плащане на данъци, има собствено административно управление, което се осъществява от потомци на български аристократи.

Един от тях е Георги Пеячевич, който постепенно се утвърждава като всепризнат ръководител на населението от всички слоеве, въпреки че по-голямата част от хората са приели католическата вяра, а той е с православна.

Когато през пролетта на 1688 г. австрийските войски наближават българските земи, Георги Пеячевич организира 6 чети от жителите на Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура, които наброяват общо към 1500 души, и те се включват в австрийската армия. Изиграват решаваща роля при превземането на крепоста Оршова и Банат, както и при завладяването на Белград на 6 септември. За заслугите си Георги Пеячевич е произведен в чин полковник и командва военна част от 2800 души.

Той се договаря с началника на австрийската армия да отиде в Чипровци и да вдигне въстание, с което да подпомогне настъплението на австрийците. В града всичко е подготвено и 1300 души се включват в отряда на Георги Пеячевич. Там няма турски войници, затова въстаниците се отправят към Кутловица, където е разположен голям турски гарнизон, наброяващ 12 хил. души, повечето от които са въоръжени с пушки, а имат и 4 оръдия.

Понеже силите на въстаниците са недостатъчни за щурм, те натрупват огромно количество дървета и клони пред турските позиции, които запалват, когато вятърът задухва към тях. Огънят обхваща турските укрепления и много войници изгарят в него.

А въстаниците трупат все повече дървета и клони, с които усилват пожара. Решението е Кутловица да бъде нападната на развиделяване. И тогава се случва нещо много странно и неочаквано.

Готовите за атака въстаници забелязват приближаването на голям отряд конници и пешаци. Георги Пеячевич смята, че това са австрийци, които идват на помощ, както е било уговорено. Въстаниците с радостни възгласи се втурват към тях, за да ги посрещнат. Когато наближават на около 200 м, конниците и пешаците внезапно ги нападат и поради неподготвеността им унищожават много от тях. Едва тогава се разбира, че това е отрядът на граф Имре Тьокьоли (турското му име е Текели), който е станал васал на султана и е приел исляма. Излизат и оцелелите турци от гарнизона в Кутловица, които също нападат въстаниците. Като по чудо Георги Пеячевич остава невредим. Той организира оцелелите и така предотвратява опита на турците и Текели за пълното им унищожение.

През нощта се добират до Чипровци и мобилизират всички жители на града за защита. Четири дни се водят ожесточени боеве, а 20-хилядна австрийска армия е само на 50 км от Чипровци. Вместо тях, обаче, идва подкрепление за нападателите – 8-хиляди турски войници от софийския гарнизон с 5 оръдия.

За последвалите събития има две версии. Първата е, че Чипровци е превзет, разграбен и опожарен, а въстаниците и населението са избити или отведени в робство. Втората е, че Георги Пеячевич организира извеждането на въстаниците и жителите на града по западните склонове на Стара планина.

Като нейно потвърждение се сочи фактът, че през октомври 1688 г. в Банат пристигат 20 хил. българи, а завърналият се в австрийската армия полк. Георги Пеячевич, заедно със своите бойци, участва при превземането на Видин през 1689 г. Всички се водят на служба чак до 1720 г.

И според двете версии обаче Чипровци е наистина опожарен напълно, дотогава той е бил най-многочисленият град в българските земи – с 12 хил. жители, три католически и две православни черкви. При друг развой на събитията Чипровци е можел да стане столица на Третото българско царство, но… такива са повратностите на историята.

Източник: duma.bg


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!