Превземането на сръбската столица

В случая не става въпрос за Белград, който е превзет от Австро-Унгария още в началото на Първата световна война. Поради това сръбското правителство се е преместило в Ниш и той става столица. След първите разгромни победи на българските войски, сръбските се съсредоточават в новата столица с намерението да я запазят на всяка цена.

Обявена е и допълнителна мобилизация, на която подлежат всички набори от 17- до 50-годишна възраст. Така Сърбия събира 190-хилядна войска. Русия изпраща 50 хиляди пушки, 80 оръдия и огромно количество боеприпаси за тях. Румъния, макар и неутрална по това време, не само че ги пропуска през нейна територия, но участва в превозването им с влакове и кораби.

Българите искат помощ от съюзниците си Германия и Австро-Унгария, но те се оправдават с ангажиментите си по фронтовете със силите на Антантата. Срещу сръбските сили е съсредоточена Първа българска армия под командването на ген. Георги Тодоров. Тя разполага със 160 хил. войници и офицери и 130 оръдия, докато сръбските са 220. Противникът има почти двоен превес в картечници – 120 срещу 70.
При това положение ген. Тодоров предлага Ниш да се обсади, докато пристигне подкрепление от Втора армия, която се командва от ген. Климент Бояджиев. Главнокомандващият ген. Никола Жеков обаче настоява за незабавно атакуване на сръбската столица. Той пристига в щаба на Първа армия с един пехотен полк, три кавалерийски ескадрона, четири батареи и една картечна рота. Влакът, който го докарва, вози три вагона снаряди и патрони.

Щурмът е определен за 24 октомври 1915 г. През нощта срещу този ден оръдията и картечниците трябва да се изкарат на позиции, от които отблизо да се обстрелват сръбските укрепления. Неочаквано в полунощ се разразява силна буря с обилен дъжд. Теренът са разкалва и на места колелетата на оръдията затъват до главините, така че и воловете не могат да ги изтеглят. Артилеристите и пехотата ги бутат с ръце, носят снарядите на гръб.
Призори те са придвижени на указаните позиции, но войниците и офицерите са лишени от съня си. Поради това атаката се отлага с 2 ч., през които да отдъхнат и да съберат сили. Така се губи предвидената изненада. Сърбите ги забелязват и откриват огън с оръдия, картечници и пушки. Българската артилерия също започва стрелба.

Тогава се случва нещо неочаквано. Голяма част от сръбските снаряди не се взривяват, защото попадат в разкаляната земя. Това е забелязано от командира на артилерията полк. Киров и той издейства да се отложи българската атака, а да се води само артилерийски двубой, като по този начин противникът ще изразходва снарядите си. В същото време българските артилеристи започват стрелба с право мерене по противниковите оръдия и картечните гнезда. За да се заблуди напълно противникът, на 25 октомври се провежда лъжлива атака по фланговете и там сърбите спешно прехвърлят картечниците си. След 2 дни пехотата и кавалерията щурмуват града от изток, север и юг. Битката продължава до смрачаване, а на сутринта Ниш е напуснат от сърбите. Те са изоставили всичките си оръдия, складовете с боеприпаси, хранителни продукти и вещево имущество.

След 2 дни българското разузнаване донася, че са се укрепили на позиции в Косовското поле и им е пристигнала помощ от две черногорски дивизии. Българите използват срещу тях пленените сръбски и своите оръдия и на 2 ноември им нанасят съкрушителен погром.

На 6 ноември в Ниш пристига главнокомандващият съюзническите войски на Балканите фелдмаршал Вилхелм Лист с един елитен немски полк. На същия ден идва и цар Фердинанд с престолонаследника княз Борис. На 7 ноември се провежда тържествен парад, след него се обявява решението на кайзер Вилхелм ІІ за присъждането на маршалски пагони и жезъл на българския цар. За комендант на Ниш, по указание на фелдмаршал Лист, е назначен подполковник Хайнц фон Щтрюге, като българите трябва да определят кой да бъде негов помощник.

Фердинанд е повече от разгневен. В изблик на ярост той заявява, че ако българин не стане комендант на Ниш, ще скъса съюза с Германия. Стреснат и объркан от суровия тон на царя, фелдмаршал Лист изказва съжаление за прибързаното си решение. За комендант на Ниш е назначен полковник Христо Попов, зам.-началник щаб на Първа армия. Така отново градът става български, какъвто е бил до падането под турско робство.

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!