„Писаната църква“ край гр. Земен

„Писаната църква“ се намира в началото на Земенския пролом, на около 0,5 км югозападно от гр. Земен. Разположена е на десния бряг на р. Струма, срещу крепостта „Орлите“.

Тази „църква“ представлява скална ниша, която е била допълнително изсечена и оформена от човешка ръка. По приказки на стари хора е наречена „писана“, защото някога по стените и тавана ѝ имало множество „сталактити“ и „сталагмити“, които ѝ придавали необикновена естествена красота. До близкото минало на входа на църквата се е издавала няколко метра напред голяма скална козирка, която по най-безразсъден начин е била взривена и изпечена на вар в близката пещ, изградена в скалния масив, до сами нишата. По това време църквата е била превърната на склад, където работниците от близката кариера и варници се хранели и оставяли на сушина инструментите си.

Според местни предания и легенди скалната църква е съществувала още преди построяването на църквата „Св. Спас“ на средновековния манастир в местността „Манастиро“. Тя е свързана с едно предание, което разказва, че след разрушаването на манастира, единственият останал по тукашните места монах – Агапие, който бил почитан от местните хора като божи човек – „божяк“ и дори като светец, идвал на молитва в „Писаната църква“. Вероятността това предание да се припокрива с действителността е голяма, тъй като в района на пролома, а и извън него, има доста скални обители, в които със сигурност е засвидетелствано монашеско присъствие (скалната църква „Църквето“, намираща се отсреща в Риша, пещерата на Св. Йован при с. Гърбино, скалният скит край с. Трекляно и др.). Проучвания в тази насока не са правени, поради което провеждането на едно по-задълбочено изследване би хвърлило светлина върху все още многото неизвестности.

Скалната църква е продължила да функционира и след разорението на средновековния Землън град. Тя е била близо и до самия път за проломното селище. Неколкостотин метра на юг от нея е разкрит обширен средновековен некропол, вероятно принадлежал на Землън град.

Народната памет е съхранила спомен, че през османското робство „Писаната църква“ е използвана за култови християнски нужди, предимно от населението, което е живяло в махалите надясно от Струма. По онова време, през по-голяма част от годината, реката не е могла да бъде прекосена, за да се отиде в храма на с. Белово.

Източник: svetimesta.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.