Пирдоп – „Градът на щъркелите“

„Градът на щъркелите“ – така някои наричат шеговито Пирдоп без сами да подозират колко близо са до истината. Още от най-древни времена и хора, и птици обитават този красив край.

Пирдопската котловина се намира почти в географския център на България. Закътана е тя на север от Балкана, на юг от Средна гора, а на изток и запад я обграждат седловините Козница и Гълъбец. Пирдоп е разположен на 42° 42′ северна ширина и 24° 11′ източна дължина по Гринуич. Мекия здравословен климат го прави желано място за туристи и летовници.

Статистическите данни показват, че тук годишно има само един-два мъгливи дни и 25-30 дни с минимална снежна покривка. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура е положителна.

Името Пирдоп е едно от онези неизвестни названия, чийто произход историята пази в тайна. Възникнал до мястото на късноримско селище, от началото на ХV век градът е известен с името Пруотобабинче, а от ХVІІ век той носи името Пирдоп.

Много са легендите, които се мъчат да дадат обяснение за произхода на името, но и досега нито една не се е наложила, като задоволително правдива. На около 6 км северозападно от града са останали развалините на грандиозна базилика – Еленската. Недалеч от нея има следи от обширно антично селище, съществувало и по-късно. Предполага се, че това е изчезналият древнотракийски град Бурдапа, споменат от византийския хронописец Прокопий. Може би жилищата на първите пирдопчани, обединени в античния град Бурдапа, трябва да търсим около руините на Еленската базилика, в полите на Балкана.

Едно е безспорно: Пирдопската котловина е била населена много преди новата ера. Тук е кипял бурен живот. Над 250 надгробни тракийски могили и 17 средновековни калета недвусмислено ни показват, че векове наред тук се кръстосвали съдбините на различни племена и вождове. Те отреждат особено значение на този естествено укрепен край.

Пирдоп е оказал героична съпротива на османските нашественици по време на похода им за завладяване на котловината. Срещу озверелите османски орди се опълчват войските на местния владетел княз Момчил Пирдопски, години наред непрестъпните калета били държани от тях, с нечуван героизъм отбранявали югозападните граници на Шишманова България. За това четем в една преписка върху Пирдопския апостолот ХІІІ век.

Свободолюбивия дух на пирдопчани им отрежда достойно място в националноосвободителните борби на народа. Връх на тези борби е организираният от Тодор Каблешков Таен революционен комитет през есента на 1875 година с председател Симеон Сърдаров и двамата четници от четата на Христо Ботев – Димитър Ночев и Спас Соколов.

В годините на Възраждането предприемчиви пирдопчани успяват да издигнат ролята на града като стопански и културен център. Пирдопските аби, шаеци, гайтани, халища, губери, свещи и сапуни били ценени високо на международните пазари във Виена, Будапеща, Цариград, Солун, Александрия и други. Само от производството на гайтани от седемстотинте чарка (гайтанджийска работилница, карана с вода), градът е получавал годишен доход над девет милиона гроша.

Солидната икономическа база и традиционно будния средногорски дух скоро издигат Пирдоп и като значително културно средище. Първото килийно училище в града датира от 1698 година, взаимното училище – от 1840 година, девическото училище – от 1863 година, а читалище било открито през 1869 година.

Дълги години в Пирдоп работи една от известните преписвачешки школи през Възраждането – школата на даскал Тодор Пирдопски. Той е оставил на българската литература седемнадесет намерени дамаскина и един великолепен препис на История славенобългарска от Паисий Хилендарски….

Източник: elan.truden.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.