На 9 октомври църквата почита Св. преп. Андроник и Атанасия!

На 9 октомври църквата почита Св. преп. Андроник и Атанасия!

Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им изпитание – били лишени от двете си любими деца. Те посветили себе си на монашески живот, заради който се разделили, макар че били предани един към друг. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на радост и спасение. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от смъртта на техните деца.

Андроник и Атанасия се грижели редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.

И ето че в това време, когато те се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма “Св. мъченик Юлиан”.

Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си.

Но Бог не оставил без утеха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно видение било открито на плачещата при гроба майка, че не за децата, а само за греховното състояние в света трябва да се проливат такива изобилни сълзи.

Явилият й се там небесен вестител й казал и тия думи:

– По своята природа човек иска храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая потребност. Също така милосърдният Бог не отказва духовна храна на своите създания. Тъй Той храни децата си с небесни блага. Храни ги с небесни блага Оня праведен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се ползвали със земни блага!

Майката се зарадвала много от тая чудна вест за блаженото състояние на децата си в небесните обители. Веднага се върнала у дома си, за да сподели тая радост със съпруга си.

Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.

Андроник, съпругът бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на свой сродник цялото си имане, спечелено с честен труд, и го помолили да го употреби за полза на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:

– Господи Боже, заради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство…

Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.

Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.

Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена – остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил.

Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в безмълвие, трудове и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.

През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.

Един ден се отправил за ново странстване също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, но не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с намерение отново да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки дрехи. Тежкият монашески подвиг променил цялата й външност, особено лицето й.

Атанасия обаче познала съпруга си. Но не му се открила. Съгласила се с него да пътуват заедно, но при условие, че ще пазят ненарушимо безмълвие. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.

Тъй Андроник и Атанасия извършили това свое второ пътешествие по светите места. След това отишли в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, но при условие да пазят безмълвие.

По тоя начин чрез духовно единение в общо подвижничество се събрали наново съпрузите. Тъй поживели заедно цели 12 години.

Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил дошъл в общата килия да напътства умиращия “монах”. Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединение с Христа Господа.

– Не за себе си плача, но за Андроник – загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна скръб за раздялата с мъжа, с когото не преставала да я съединява света любов. – Моля те, отче – прибавила тя, – вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник…

След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.

Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само седем дни.

Братята, потънали също в умиление и скръб, го погребали до нейния гроб. Това станало по предложение на блажения старец Даниил.

Източник: zarata.info

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

15 КОМЕНТАРИ

  1. whoah this blog is great i love reading your articles. Keep up the good work! You know, lots of people are searching around for this information, you can help them greatly.

  2. You have made some decent points there. I looked on the internet for more info about the issue and found most people will go along with your views on this website.

  3. Usually I do not read post on blogs, however I wish to say that this write-up very forced me to take a look at and do it! Your writing style has been surprised me. Thank you, very nice article.

Comments are closed.