На 8 юли църквата почита Св. преподобни Теофил Мироточиви!

На 8 юли църквата почита Св. преподобни Теофил Мироточиви!

Св. преподобни Теофил Мироточиви бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 – 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма – според каноните – право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията „Св. Василий“ заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“. Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.

Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: „Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!“ Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.

Източник: pravoslavieto.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.