На 8 срещу 9 август 1886 г. е детрониран княз Александър I Батенберг от група офицери – русофили

На 8 срещу 9 август 1886 г. е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.

Превратът в България през 1886 г. е неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг на 21 август (9 август стар стил) 1886 г., довел в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

Превратът е предшестван от кампания на руското правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната (цанковисти и лъжесъединисти). Той е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България.

Заговорът се ръководи от капитан Радко Димитриев, а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев, началникът на Военното училище майор Груев.

В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а Струмският полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник.

Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.

В нощта на 20 срещу 21 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.

Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. На вечерта е обявен съставът на временно правителство, начело с митрополит Климент Търновски и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Васил Радославов и майор Константин Никифоров.

Още на следващия ден (22 август) се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, са обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенския полк, намиращ се в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.

На 22 август група офицери в Пловдив, включително подполковник Сава Муткуров, командващ Пловдивската бригада, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и на британското консулство. Установили контакт с полковете в Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Варна, те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.

На 23 август Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ на Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.

След като временното правителство водено от Петко Каравелов подава оставка, Стефан Стамболов в качеството си на министър-председател връща княз Александър Батенберг на трона.

Източник: banker.bg

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.