На 8 октомври църквата почита Св. Игнатий Старозагорски!

Св. Игнатий Старозагорски е православен мъченик (свети преподобномъченик), син на Свети Георги Загорски (Старозагорски), роден през 18 век.

По време на османската власт жаждата за книжовно знание е голяма, но все още няма български училища и много от хората са неграмотни. Бащата на Игнатий успява да се снабди с малка книжка от един пътуващ монах, но понеже не може да чете, я слага на иконостаса като икона на светец.

Св. Игнатий Старозагорски учи в Пловдив, където се преселва неговото семейство. Манастирите и църквите са единствените места, в които се пази книжовността по това време. Младият Игнатий, роден Иван, бързо усвоява църковнославянската грамотност след което става монах в Рилския манастир при вуйчо си.

Баща му по това време е убит от турци, защото отказва да промени вярата си. Турците насила потурчват съпругата му и двете му дъщери.

Искат да потурчат и сина, но той навреме успява да избяга в Румъния. Животът във Влашко е много труден за един млад монах, затова той се завръща обратно в България.

Установява се в Търново, но и там турци се опитват да го помохамеданчат. За да спаси живота си, Игнатий приема на думи исляма и веднага бяга в Света гора, където живее в скита на Иверския манастир „Свети Йоан Предтеча“.

Там се отдава на строг монашески живот, но пред съвестта си, паметта на баща си и пред Христос се чувства недостоен. Затова взима решение да умре в името на християнската вяра.

Той се явява в съдилището в Цариград, захвърля чалмата на земята и се отрича от турската вяра. Осъден е на смърт чрез обесване, но е удушен жестоко на 8 октомври 1814 г. Тялото му е откупено от светогорския монах, който го придружавал до Цариград, и отнесено в Света Гора.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.