На 6 октомври 1916 г. започва битката при Черна

Битката при завоя на Черна е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена през октомври-ноември 1916 г. на Южния фронт по време на Първата световна война. Тя започва на 6 октомври 1916 г.

В района на завоя на Черна в края на септември 1916 г. е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия.

Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата Българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Помощ на Българската войска оказват и съюзните ѝ германски войски, които изпращат 2 свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав.

На 5 октомври 1916 г. сръбските войски правят първи опит да преминат реката. Слаби техни части достигат десния бряг на Черна, но са контраатакувани успешно. Сърбите са разбити, оставят даже пленници и отстъпват. На 6 октомври 1916 г. сърбите пак атакуват в района на селата Добровени и Скочивир.

Някои сръбски подразделения пробиват българската отбрана, но отново контраатакувани са изтласкани назад. В български ръце пак пада село Брод. Още в самото им начало боевете са крайно ожесточени. Сърбите, които имат голямо надмощие в артилерия атакуват постоянно.

На 14 – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат 8 последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.

На 18 октомври 1916 г. те преминават река Черна (Църна) при Брод и се укрепяват на левия ѝ бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На 23 октомври огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при Кенали. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани.

При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На 7 ноември съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между Крапе и Полог. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на 10 ноември без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на 19 ноември са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км. северно от града на линията Пелистер – кота 1248 – кота 1050.

През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май същата година. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на 9 май 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки.

Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си.

Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са 2 техни офицери и 200 войници./ Подполк. Ан. Разсуканов, Цит.съч. с.197 – 198/

Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5425 души. /П.Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С.1935, с.88/ Българските загуби в този район са само 1605 офицери и войници. /пак там, с.101/

На 11 май 1917 г. настъплението на съглашенците в завоя отново е възобновено. Атаката им е отбита с артилерийски огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната, но само с огъня на българските и германските артилерийски батареи.

Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май 1917 г. Предшестван е от 4-дневна мощна артилерийска подготовка. Сутринта на този ден френски части атакуват германските позиции, но са отбити. При втората си атака французите влизат в окопите и чак след час и половина ожесточен ръкопашен бой са отблъснати, като понасят големи загуби.

С краха на атаката на 17 май 1917 г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917 г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония е преустановена.

В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов – роден в Скопие, тогава командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.

Загубите на противниците в тази битка остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.

Споменът за завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис . За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 г. битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на XX век.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.