На 31 юли в Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша опожаряват Стара Загора

Битката при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. е сражение от Руско-турската война между част от Предния руски отряд (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение) и Централната османска армия.

Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града.

В началото на м. юли 1877 г. Предният отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10/22 юли авангардът на отряда от Девети Кавказки драгунски полк (командир, херцог Николай Лайхтенбергски) влиза в Стара Загора и освобождава града. На 12/24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков. Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия (командир, Сюлейман паша).

В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17/29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (командир, херцог Николай Лайхтенбергски). В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал Гурко напуска града за участие в боя за гр. Нова Загора.

В Стара Загора остават II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир подполковник Куртянов), ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни.

Сюлейман паша отдава значение на овладяването на гр. Стара Загора. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон (Реуф паша), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон (Ахмед Хулюси паша) закъснява за битката при гр. Стара Загора.

На 18/30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. Калитиново), напуска града в подкрепа на своята колона.

Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7, 00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит.

В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10, 00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит.

Към 13, 00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод Казашка батарея и коницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към с. Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин.

Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др. I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията.

Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

През 1977 г. в памет на битката при Стара Загора и на мястото на действията е изграден Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.