На 23 юли 1926 г. се раждат първите български музикални тържества във Варна

Независимо от трудностите на следвоенния период двадесетте години на миналия век бележат впечатляващите усилия на интелектуалните среди във Варна към духовно извисяване. Хора с различно професии и политически пристрастия се обединяват около идеята за културен възход на града и участват в крупни прояви в областта на изкуството.

Възможностите на варненската интелигенция и обичащите изкуството са предпоставка за създаване през 1926 г. на Културно-просветно читалищно дружество с председател проф. Цани Калянджиев. Приоритетна негова задача е повдигане на читалищното, музикалното и театрално дело във Варна и подкрепа за всички институции и организации, преследващи същата цел. Към дружеството се обособява и комитет за организиране на музикални тържества, инициатори на които са изтъкнатите културни дейци Герчо Герчев, Йордан Тодоров, Янаки Арнаудов, Цани Калянджиев, Васил Ставрев, Димитър Славов, Найден Найденов, Александър Кръстев, Димитър Младенов и др. Музикален комитет е създаден и в София с участието на Добри Христов, маестро Георги Атанасов, Иван Камбуров, Панчо Владигеров…

Не закъснява и писмото до Министерството на просветата, в което четем: „Културно-просветното читалищно дружество във Варна реши да създаде традиция, като всяко лято се устройват Общински музикални тържества по подобие на Залцбург – Австрия. Първото тържество ще се състои това лято в края на м. юли.“

Интерес предизвиква разпространеният призив на дружеството към българския народ, написан от Васил Ставрев:

„…Един момент на културен възход преживяваме ние сега, въпреки големите катастрофи, които прекарахме в продължение на десетина години, и въпреки тежките условия, при които сме поставени да работим. Не чувате ли оня силен вътрешен копнеж, който вълнува душите ни и търси изход, не забелязвате ли неудържимия устрем на нашата младеж към духовна обнова, към напредък и култура? Вслушайте се в песента на нашите музиканти и на тези, които творят и изпълняват наши и чужди музикални произведения и разнасят славата на земята ни по целия културен свят. Загледайте се в картините на нашите творци, взрете се в развитието на най-новата ни литература, надзърнете в театъра…! Нека употребим всичките си усилия да изнесем музикалните тържества колкото е възможно по-бляскаво. Така ще турим началото на един музикален обичай – всяко лято при скутовете на нашата морска красавица Варна българската музика да празнува своето развитие и разцвет.“

На 11 юли 1926 г. в. „Варненска поща“ огласява:

„Царят е дал съгласието си десетдневните музикални тържества да бъдат под негов патронаж.“

Четири дни по-късно същият вестник публикува статия на инж. Димитър Славов, в която се призовава:

„…Нека пред общото народно дело пречупим дребните лични амбиции и ги пожертваме нему! Нека посочим на всички, че българинът е способен да се жертва, когато трябва да твори!“

В същото време варненци се готвят за предстоящото общобългарско културно събитие и на гарата посрещат първата група участници в тържествата.

Вестник „Киноек“ в репортажна статия отбелязва:

„Перонът беше препълнен от посрещачи, сред които кметът на града Петър Стоянов, председателят на Културно-просветното читалищно дружество проф. Цани Калянджиев, братята Панчо и Любен Владигерови, общественици. Сред овации от влака слязоха композиторът Добри христов, Маестро Георги Атанасов, диригентите Венедикт Бобчевски и Цанко Цанков, виртуозът-цигулар Борис Константинов, много участници в празненствата и целият лейбгвардейски оркестър. След това начело с две военни музики гости и посрещачи преминаха през Мусалата и Морската градина на курортна Варна.“

23 юли 1926 г. В общинския летен театър се откриват Първите български народни музикални тържества. През уводната вечер оркестърът на лейбгвардейския полк в разширен състав под диригентството на маестро Георги Атанасов изпълниха химна „Шуми Марица“, последван от „Тържествен марш“, дирижиран от автора Добри христов. Слово на министър Никола Найденов, на кмета Петър Стоянов и благословията на митрополит Симеон се допълват от беседата на музиковеда Иван Камбуров на тема: „представителите на българското музикално творчество“.

Присъстващите имат възможността да чуят и оркестрово изпълнение под диригентството на Панчо Владигеров – „Марш“ из неговата Симфонична сюита по пиесата на Стриндберг „Сънна игра“. В продължение на десет дни се изнасят симфонични и камерни концерти с участието на изтъкнати композитори, изпълнители и диригенти: Добри христов, Георги Атанасов, Панчо и Любен Владигерови, Асен Найденов, Цанко Ванков, Венедикт Бобчевски, Димитър Младенов, Славко Попов, Констанца Кирова, Иван Торчанов… На сцената на летния театър за първи път прозвучават Рапсодия „Вардар“, „Българска сюита“ и „Легенда“ от Панчо Владигеров и Струнен квартет № 1 от Любомир Пипков. Програмата на тържествата включва и творби от Бетовен, Вебер, Хайдн, Моцарт, Рихард Щраус, Ангел Букурещлиев, Добри Христов, Емануил Манолов…Заключителната вечер организаторите посещават на българската хорова и солова песен в изпълнение на плевенския катедрален хор с диригент Иван Сорокин и солисти Констанца Кирова, Христина Морфова, Петър Золотович в съпровод на пиано от Людмила Прокопова и Найден Найденов. „Плевенският хор оправда надеждите – отбелязва местната преса. – Участието на Христина Морфова даде художествен облик на българския концерт. Ентусиазмът, който тя буди в сърцата на всички ни, е най-силното доказателство колко мили и скъпи родни чувства буди тя у нас и ни обнадеждава в светлото бъдеще на родното ни изкуство.“

През 1986 г. имах приятната възможност да разговарям с Любен Владигеров, да се докосна до съхранените му спомени от първото издание на голямото събитие. „С брат ми Панчо бяхме много щастливи. Варненци и гостите в летния театър аплодираха възторжено Рапсодия „Вардар“ с усещането, че тя наистина е едно българско произведение, което ще надмине времето си. Това ни направи още по-уверени в бъдещата ни творческа дейност. Варненските музикални вечери с неповторимата чудесна атмосфера остават завинаги в паметта на българската културна общественост.“

Но както често се случва, финансовите затруднения по организиране на голяма проява и известни разногласия сред музикалните среди в града се отразяват неблагоприятно и през периода 1932-1934 г. тя временно е преустановена. Но един нов призив отново привлича вниманието на варненци: „Музикалното общество при Културно-просветното читалищно дружество вярва, че винаги отзивчивото към подобни инициативи гражданство ще посети Седмите музикални тържества, които се откриват на 7 август 1935 г. в новата театрална сграда. Следващите пет издания на музикалния празник срещат публиката с Царския симфоничен оркестър с диригент Саша Попов, с изкуството на певци и инструменталисти и от други страни. Целта е събитието да се превърне в международно. „Варненските музикални тържества са придобили вече значение, което надхвърля местния локален интерес – се казва в речта на инициативния кмет инж. Янко Мустаков при откриването им през 1938 г. – Те добиват още по-голямо значение, защото пред многобройните чужденци ще съдят за българската култура.“

Настъпващите военни години спират развитието на музикалните празници край морето и от 1940 г. те отново са преустановени. Остават единствено незаличимите спомени на участници и публика от неповторимите вечери на тези тържества. Едва през 1957 г. артистичните сили в града се обединяват и възстановяват крупната проява под името Международен музикален фестивал „Варненско лято“ – престижно събитие за България.

Георги СМИЛЕНОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.