На Бузлуджа е била направена „генерална репетиция“ за Съединението

Бузлуджа е един от най-знаковите върхове не само в българската география, но и в българската история. Неговата летопис е белязана и от героичната смърт на Хаджи Димитър, и от учредителния конгрес на социалдемократите у нас, а в последно време влезе под светлините на прожекторите заради дискусията около съдбата на паметника с форма на летяща чиния, изграден на него по времето на соца.

Но малко известно е, че пак там – на Бузлуджа, през 1885 г. е направен своеобразен тест на подготовката за обявяване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

За това свидетелства в „Спомени от Съединението“ един от личните секретари на княз Александър Батенберг – Александър Ф. Головин, който преди това е бил директор на бюрото за кореспонденция в политическия кабинет на монарха. У нас Головин свързва живота си с първата българска дипломирана лекарка и основоположник на психиатрията у нас – бесарабската българка Анастасия Николова, по мъж Головина.

„17 юлий беше годишнината на смъртта на българския герой за освобождението Хаджи Димитър, който падна в борба с турците на Бузлуджа, в Балканите над Казанлък и Шипка. Името на този балкански сокол е било почитано от народа още във времето на турското робство. Румелийските революционери поискаха да се възползуват от този ден, за да видят доколко народът е приготвен към осъществление идеята за съединението“ – разказва Головин.

По-нататък той обяснява, че в различни градове са изпратени покани да се пратят делегации за сбора на Бузлуджа.

„От Пловдив отиде Захария Стоянов и Чардафон, с голяма компания, към която се присъедини софийският гост Димитър Ризов и севлиевският адвокат П. Пешев. Твърде многобройни депутации пристигнаха от Чирпан, Сливен, Татар-Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Габрово, Севлиево и т. и. Депутации влизаха в Казанлък със знамена, на които беше изобразен лев, тъпчащ полумесяц, а около него надпис „Свобода или смърт”. Тези знамена бяха подражание на онова знаме, което княз Александър подари на опълченците. Патриотически революционни песни оглушаваха града. Като се доближаваха до кафенето, в което сидяха Захарий Стоянов, Чардафон и др., депутатите викаха: „Да живее съединението! Долу пашата!”.

Ние с жена ми също отидохме на Бузлуджа, за да видим със своите очи настроението на населението и онова което видяхме, премина нашите очаквания“ – споделя Головин.

Той продължава разказа си как пристигналите гости вечерта са се събрали в с. Янина, а на сутринта са се качили рано на върха в Балкана, където се разположили под сянката на старите дървета.

„Тази въодушевена и наелектризирана тълпа имаше твърде живописен изглед. Депутациите тържествено се доближаваха до гроба на народния герой Хаджи Димитър и с пеяние неговата песен „Жив е той, жив е — там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка . . .” преклоняваха пред гроба му знамена с черни шарфове.

След тази церемония посетителите се разделиха на няколко групи, за да се приготвят за обяд, а онез които правиха политика на тези балкански върхове, събраха се в едно уединено кьоше, гдето се произнасяха горещи речи в полза на съединението, даваха се клетви за вярност на това дело и прочее“ – с вълнение си припомня този момент Головин.

Източнорумелийското правителство, разтревожено от събранието на Бузлуджа, изпраща към върха една рота войници, на които са раздадени бойни патрони. Праща и шпиони от Пловдив. Само че те така и не установяват „политика” на Бузлуджа.

„Едните, както и другите, се разположиха около казаните, в които се вареше храна за гостите, гдето беше духовенството и жените, между които и майката на падналия герой Хаджи Димитър. Там се събраха и много мъже, които не приемаха участие в манифестациите. Скоро всичките се съединиха около тези казани и се започна народна веселба.

Войниците също са биле поканени да приемат участие в угощението и веселбата. Виното се лееше като река, скоро и войниците викаха „ура”, „да живее съединението” – свидетелства членът на Княжеската канцелария.

В заключение обаче той обобщава, че и бузлуджанските демонстрации не са отворили очите на румелийското правителство, което „беше деморализирано и се грижеше изключително за лично обогатявание”.

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.