Мъглижкият манастир пазел българския дух и в най-смутните времена!

Според преданието Мъглижкият манастир Св. Николай Мирликийски бил основан от цар Калоян (1197 – 1207) през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж.

За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.

В приписка в полето на Четвероевангелие от 1572 г. е описан драматичен епизод от живота на манастира. На 13 февруари 1623 г. еничарският предводител Склав дошъл да събира кръвен данък, един от най-жестоките данъци за поробените народи в Османската империя. Хората скрили децата си в манастира. Монасите не ги издали и за назидание били изклани. Така загинали монасите Гервасий, Анастасий, Богослов и Стефан, но децата били спасени.

И в най-смутните времена манастирът пазел българския дух. Още през 16 в. тук се подготвяли свещеници за цяла Южна България, имало и килийно училище. Немският пътешественик Стефан Герлах посетил Мъглижкия манастир през 1575 г. Той се възхитил от училището, което органзирали монасите.

През Възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 г. училището прераснало в прогимназия. В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла през Руско-турската освободителна война.

Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през 19 в. През 1835 г. тук бил заточен игуменът на Плаковския манастир, йеромонах Сергий, заради участието си във Велчовата завера. През 1866-1870 г. игумен на манастира бил поп Харитон, прочул се по-късно в Дряновската епопея от 1876 г. От големия пожар по време на руско-турската война оцеляла само каменната църква, строена през 1834 г. и част от жилищното крило.

От 1922 г. Мъглижкият манастир Св. Николай Мирликийски е девически. Днес монахините продължават традицията на някогашното училище. Обучават децата на вероучение и изобразително изкуство.

Източник: nasamnatam.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!