Милосърдието на царица Елеонора след катастрофалното земетресение в Търново 1913 г.

На 1 юни 1913 г., събота, в 11, 28 минути силно земетресение връхлита Търново, Горна Оряховица и Лясковец. Само за 20 секунди след три отвесни труса градовете са превърнати в развалини.

Във Велико Търново са разрушени историческите църкви, включително „Свети 40 мъченици”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно унищожен. Най-тежко пострадва сградата на мъжката гимназия „Свети Кирил”, служила за лазарет, като под руините й остават десетки войници, ранени в Балканската война

Според данни на застрахователното дружество „България” сградният фонд в Горна Оряховица е унищожен на 85 %. Срутени са новият театър, казиното, хотел „Борис”, клонът на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната и керамичната фабрика, както и църквите „Света Троица”, „Свети Георги”, „Света Богородица” и „Свети Атанасий”. В руини са основното училище и Девическата гимназия.

В Лясковец и Долна Оряховица пораженията върху постройките достигат 60%.

По щастливо стечение на обстоятелствата от този ден България име ново правителство, начело със Стоян Данев, което предприема необходимите действия за справяне с природната стихия.

Съпричастна с пострадалото население в района е и царица Елеонора. Само час, след като научава за бедствието, тя изпраща телеграми до водещите софийски издания с апел за събиране на средства в полза на пострадалите.

Същият следобед с малка свита тя пристига на място да се запознае с последиците от бедствието.

В Търново царицата посещава гимназията „Свети Кирил”, вече наполовина срината.
От прозорците й продължават да се веят пояси от чаршафи, по които нещастните ранени се опитват да се спуснат, но малцина оцеляват след падането на земята.

Царица Елеонора е потресена от срещата с осемгодишно момиченце, затрупано до кръста, но все още живо, което стиска в ръка кукла и с пресипнал глас и безумен поглед повтаря само: „Дай ми, дай ми!”. Царицата прави опит,, хващайки го за раменете, да го изтегли от клопката, но притичалият отряд войници доста грубо я избутва с оправданието: „Извинете госпожо, но това не е ваша работа!”.

Нейно величество посещава още Горна Оряховица и Лясковец, дарявайки лични средства за пострадалите.

На връщане към София, след разклона за Тетевен, царица Елеонора започва да се чувства зле, повръща, но не търси лекарска помощ, смятайки, че случилото се с нея е временно неразположение.

Всъщност болестта й, започнала още от фронта при Чаталджа, напомня за себе си и ще я отнесе в гроба на 12 септември 1917 г., когато тя е само на 57 години.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!