Метохът Орлица – един от най-старите метоси на Рилския манастир

Метохът Орлица се намира на около 3 км от гр.Рила, от ляво на пътя за Рилския манастир и на 18 км от самия манастир.

„Орлица“ е един от най-старите метоси на Рилския манастир, някога многобройни, те били пръснати по всички краища на Балканския полуостров. Предполага се , че той е създаден през XIV в., по пътя за Рилската обител, идващ от Дупница и Рила. За първи път за него се споменава в Дарствената грамота (хрисовул) на цар Иван Шишман от 1378 г., където е записан с името “Орлица – метох монастирски“.
Метохът „Орлица” е мястото, където през 1469 г. е пренощувала тържествената процесия с мощите на Св. Йоан Рилски, пренасяни от Търново към манастира, след като са били минали повече от пет века от кончината му.

През многовековното си съществуване метохът е възстановяван и преизграждан няколко пъти, като в сегашния си вид е от 1863 г.

Изграден върху полегат склон с наклон на юг, ансамбълът на метоха „Орлица” е представлявал затворен от всички страни с каменни оградни зидове, комплекс с трапецовидна форма. В него влизат просторен двор, църква, жилищни и стопански сгради от XV в. и XVIII-XIX в. Метохът разкрива характерните особености на обособен стопански комплекс, обслужващ голямото манастирско общежитие.


Сърцето на метоха е църквата „Св. Св. Петър и Павел“ – еднокорабна, едноапсидна постройка с полуцилиндрично сводесто покритие, строена прeз XV в. Най- вероятно това е станало по времето на игумена Давид (1463-1469). Този Давид е син на крупнишкия епископ Яков, който има още двама братя Йоасаф и Теофан, и тримата са българи от село Граница (Кюстендилско). След смъртта на епискпо Яков (1466 г.) тримата му синове отишли монаси и със свои средства, дарения и усилия успели да въздигнат западналия Рилски манастир. Именно те са тези, които издействали от султан Мехмед II Завоевателя мощите на Св. Йоан Рилски да бъдат пренесени от Търново в Рилския манастир.

От ктиторския надпис се вижда,че храмът е бил изографисан през 1478 г. (сводът на църквата) и 1491 г.(цялостното ѝ изписване отвътре). Изографисването се извършва при игумена Теокист и с дарението на крупнишкия епископ Яков II (приемник на стария Яков), същият е дарител и на стенописите в църквата „Св. Димитър“ в Бобошевския манастир (1488 г.).

От този период (XV в.) са и оцелелите до днес царски двери на иконостаса – един от най-древните паметници на дърворезбената пластика по нашите земи.
От средновековните стенописи са запазени: на източната стена – “Неверието на Тома“ (в ляво от апсидата), “Петдесетница “(над апсидата, люнетата), “Благовещение“ (от двете страни на апсидата) и в самата апсида – „Богородица Оранта“ с архангелите Михаил и Гавраил от двете ѝ страни, а отдолу шест църковни отци (от ляво на дясно): Св.Николай, Св.Атанасий, един светец с неразличимо име (най-вероятно Св. Василий), Св.Йоан Златоуст, Св.Григорий и Св. Кирил; на западната стена са сцените: „Възнесение“, “Успение Богородично“ (над вратата) и „Преображение“.
Средновековният зограф е надарен с усет за храмония, като използва нежни по-убити багри, а формите са изпълнени внимателни и с голямо умение. Макар и рисувани приблизително по едно и също време (3 год. разлика), стенописите в църквата на метоха „Орлица“ се открояват със значително по-голямо майсторство, спрямо тези на църквата в Бобошевския манастир.

През XIX в. църквата е била разширена на запад – пристроена е открита нартика. Тогава е и преизографисана (повечето стари зографии са унищожени) от представителя на Самоковската художествена школа – Никола Образаписов. Той работи и в притвора на църквата с маслени бои, където на северната стена, внушава тържествено възприемане, нарисуваната от самоковеца многофигурна композиция „Възвръщане мощите на Св. Йоан Рилски“.

Интерес представляват и другите сгради на метоха, особено магерницата – т. нар. „Хрельова магерница“. Разположена е в етажа на средновековната част от главната стопанска сграда и снабдена с характерното голямо, отделено от стената огнище от средновековен тип. Тя е най-старта постройка в метоха, датирана е към 1335 г.
В двора на метоха се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в., а каменната чешмата е от 1811 – 1812 година.

Днес метохът „Орлица“ е недействащ, не посреща гости, но е ремонтиран и реставриран.

Източник: svetimesta.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!