Маргарита Занеф – най-щедрата дарителка на Националната галерия в София

В края на 1949 г. от пристанището в Неапол потегля презокеански кораб, натоварен с 1260 емигранти.

Техният багаж се състои предимно от мечти по непознатия австралийски бряг, тъй дружелюбен и топъл, сякаш истинска родина. След дълги изпитания сред вълните, на пристанището в Сидни слиза и една българска дама. Тя ще прекара половин век в изгнание, преди за кратко да се завърне у дома, и в сетния си час ще изповяда в един-единствен жест чувство, стаявано в сърцето й за вечността.

Когато отварят завещанието на Маргарита Занеф, австралийските адвокати се натъкват на смайващ факт – притежанията си 95-годишната дама е поделила между Националната галерия в София и Художествената галерия на Нов Южен Уелс в Сидни. Между града, в който среща любовта и се ражда синът й, и града, в който изгражда втория си дом и губи най-близките си на света.

Българската емигрантка завещава на Националната галерия близо два милиона лева.

Маргарита Занеф идва на бял свят на 11 април 1921 г. като четвърто дете в семейство от монтанското село Погорелец (днес Якимово). Наричат я Върба – в чест на една от бабите й, но до последния си дъх тя използва галеното име Грета (галено име от Маргарита, както българката фигурира в австралийския си паспорт). С него тя подписва картичките си до България.

В родословното дърво на фамилията изпъкват дядо й, близък до царския двор и дългогодишен кмет на селото, и баща й – сравнително заможен човек, успял да изучи в университет по-големите си деца. В това време Маргарита е гимназистка в София и мечтае да следва в Мюнхен.

Съдбата обаче я среща с любовта на нейния живот и тя изоставя мечтата си да учи. Така едва 19-годишна се омъжва за Цанко Цанев, представител на известен шуменски род, и година по-късно се ражда синът им Антон. А в средата на 40-те години семейството заминава за Виена и впоследствие емигрира в Австралия. Установяват се в Сидни, където водят тих и спокоен живот – тя работи като машинописка, съпругът й е в държавната администрация, а синът й е юрист. Но Цанко и Антон си отиват рано от този свят и тя завършва живота си в дом за възрастни хора, завещавайки фамилните имоти на галериите.

Кой обаче е мъжът, пленил сърцето й и преобърнал плановете й, и защо двамата избират съдбата на невъзвращенци?

Той страшно много е обичал България и през цялото време го е гнетяла непостижимата мечта отново да я види. За разлика от съпругата си, която през 2000 г. си идва за кратко, той никога не се завръща в родината, а само й посвещава стихотворения под псевдонима Горд Балкан. И в последните години от живота си, когато вече е много болен, се заселва в местност, напомняща му за планинския пейзаж у нас.

Маргарита често говореше за България, твърди на свой ред счетоводителят й Алекс Уайтхед. Според него тя не е обичала комунистите, тъй като режимът е отнел всичко на нейното семейство и това е причината тя да замине. Защо обаче тази тиха и скромна дама – любителка на музиката и цветята, е решила да вложи семейните блага в творби на изящните изкуства, и то на два континента?

Може би никога няма да разберем. Затова пък името й ще остане под картините като свидетелство за щедростта й. А уханието на бялата азалия, посадена в градината от сина й Антон, дълго ще разнася спомена за едно прокудено семейство, което цял живот е носило родината в сърцето си.

Източник: bnr.bg


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!