Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ бил любимо място на Иван Вазов!

Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от гр.Монтана, на 30 км. от гр. Берковица и на 55 км. западно от гр. Враца.

История на манастира

На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство, впоследствие напълно разрушен по време на турското робство. До възстановяването на манастира в средата на ХІХ в., няма никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван. В периода 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската.

Архитектура и текущо състояние

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса („Св. Св. Козма и Дамян“ и „Св. Йоан Кръстител“). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от Самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони, дело на Станислав и Никола Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие. Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура.

През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си „Под Игото“. През 1989 г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Източник: montana-vidin-dolj.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.