Лечебен извор тече изпод чудотворна икона в Поморие

Поморие е един от древните български градове. Старото име на селището – Анхиало е от гръцки произход и означава „близо до солта”.

Името показва голямото значение на добива на сол за развитието на града, а съдбата на Поморие е да бъде често опожаряван и разрушаван.

Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова и са толкова малко запазените старинни, въпреки многовековната история. Може би затова жителите на града умеят да ценят своята история.

Едно от сакралните места в град Поморие е светата обител – манастирът „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Той е прочут в цялата страна със своята чудотворната икона и лековито аязмо. Богомолците разказват стотици истории за чудотворни изцеления.

Смята се, че най-голяма сила чудотворната иконата на свети Георги има в навечерието на храмовия празник – 6 май. Тогава от всички краища на страната се стичат вярващи, за да преспят в светата обител.

Преди около 40 години едно момче с психични отклонения пренощува под изображението на светията и оздравява, връща се назад във времето игуменът на манастира йеромонах Йеротей. Игуменът си спомня и за един русин, който всяка година идвал специално в България и пиел от аязмото. Така се излекувал от язва.

Легендата за появата на лековития извор ни отвежда в годините на чуждото иго. Сегашният манастир тогава представлявал бейски чифлик, собственост на богатия турчин Селим бей. Беят страдал от тежка болест, за която не можел да намери лек. Един от ратаите му – християнин на име Нено, сънувал, че в чифлика е заровена икона. След като няколко пъти в съня му се явил светия на бял кон, решил да разкопае мястото. Ямата стигнала около метър. Турчинът забелязал дълбокия ров и не му позволил да копае повече. Но един ден се случило чудо.

Дошли гости на Селим бей и при разходката из имота той решил да използва дупката за отходно място. В момента, в който влязъл в изкопа, почувствал, че се схванал и не можел да мръдне от мястото си. Повикали Нено да обясни какво става. Възрастният човек разправил за съновидението си. Тогава беят заповядал да извикат митрополита, който посъветвал да се разкопае по-дълбоко.

Изведнъж в пръстта се открил каменен барелеф на свети Георги, изображението е запазено и днес може да се види в църквата на манастира. Когато извадили иконата, под нея бликнал извор. Митрополитът полял Селим бей и той мигом оздравял. В знак на благодарност турчинът приел християнството и се преименувал на Георги.

До аязмото построили параклис „Свети Георги“. Новопокръстеният основал манастира и му подарил целия си имот от 3800 дка. След като овдовял, бившият бей приел монашеството и станал игумен в светата обител.

В по-ново време, през 1966 г., е издигната 30-метрова кулакамбанария. Под нея се намира аязмото. Каменният баралеф на свети Георги, за който се говори в легендата, е вграден над чучура на извора.

История на Поморийския манастир „Свети Георги“

Няма запазени исторически писмени или други веществени документи, които да сочат точната дата на основаването на манастира. Сегашният имот на светата обител тогава представлявал ниви и ливади – чифлик, собственост на един богат турчин на име Селим бей. Един от работниците на бея – християнин на име Нено – бил чул от по- стари хора, че на мястото на чифлика някога имало манастир, а в двора му бликала чудотворна, лечебна вода, която можела да излекува болния Селим бей.

Виждайки как господаря му страда от нелечимия мор, Нено разказал на Селим бей това предание. (Според друго предание, на Нено се присънило, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Първоначално ратаят не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, Нено разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода.

Благочестивият християнин разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление.) Беят повикал владиката да му чете молитва, а след това по чуден начин оздравял. Подарил нивата си на църквата. Започнали да правят разкопки и открили аязмото и каменната икона на св. Георги. Скоро бил съграден храм в чест на св. вмчк Георги. Поразен от чудото, станало с него, Селим бей приема християнството заедно със синовете си.

Така децата станали първите основатели на манастира, а баща им – първият игумен. Когато дошло време и беят-християнин се представил в Господа, бил погребан до аязмото, пред самата му врата. По-късно при разкопките са намерени два скелета на горепосоченото място. Скоро манастирът се прочува с целебната си вода.

Благочестиви и богобоязливи християни започнали да изпращат на манастира големи подаръци в пари и натура. Светата обител се разраснала. Нейно притежание станали около 3 000 декара земя. През 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, която раздава земята под наем на малоимотни поморийци и други преселници от Тракия и Македония.

От 1935 г. манастирът е предаден на Сливенска Митрополия със съвсем малък имот, недостатъчен за издръжката на светата обител. Тогавашният Сливенски митрополит Иларион обаче развива дейност за манастирското възраждане и укрепване. Владиката открива в манастира опреснителен курс за малограмотните български свещеници. Уредена е и кухня и 40 легла за курсистите.

Наскоро след това са събрани помощи за ремонтиране и разширяване на сградите. Малко по-късно, след като бяха закрити по законодателен път Окръжните постоянни комисии в България, манастирът преминава под управлението на Министерство на земеделието. По същото време от Троянския манастир в светата обител пристига един монах на име Стефан, който по-късно става игумен.

Източник: cudo.blog.bg


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!